Структура

  • ДГС Айтос

    ДГС Айтос

    1. Име и местонахождение на държавното горско стопанство
    Държавно горско стопанство "Айтос" носи името на град Айтос, където се намира седалището му. На север от него се намират държавни лесничейства "Смядово", "Цонево" и "Шерба", на запад граничи с Държавно горско стопанството "Карнобат", на юг през земделски земи - с Държавно горско стопанството "Бургас" и на изток - с Държавно горско стопанството "Несебър".
    В административно отношение Държавното горско стопанство "Айтос" се числи към Регионолна дирекция по горите гр.Бургас . От 2008 година ДЛ Айтос е пререгистрирано като ДГС Айтос с право на стопанска дейност.
    През територията на стопанствотото преминават магистралата София-Бургас,
    и шосето Айтос-Провадия.
    Стопанството е сертифицирано за отговорно управление на гори със сертификационен код CU-FM/COC-854057.
    ДГС е разположено върху територията на две общини – Айтос и Руен :
    Община Айтос е с обща площ 40306,9 ха, от които горска площ 10104,7 ха. На територията на общината има 17 населени места, попадащи на територията на ДГС Айтос.
    Община Руен е с обща площ 68991,7 ха, от които горска площ 35231,5 ха. На територията на ДГС от общината са разположени 38 населени места. Други 3 са преминали към териториалния обхват на ДЛС Несебър през 2001 година.
    2. Географско положение, Релеф и хидрография Територията на Държавно горско стопанство "Айтос" се намира в Бургаска област и обхваща изцяло две общини със съответните землищата в тях, а именно-Община гр.Айтос и Община с.Руен.
    Държавно горско стопанство "Айтос" се намира между 42°38' и 42°59' северна ширина и 27°08' и 24°31' източна дължина по Гринуич.
    Територията му се намира в Източна Стара планина и отчасти в района на Задбалканските полета. Горите и горските площи са разположени по склоновете на Карнобатско-Айтоската, Котленско-Върбишката и Еминско-Камчийската планини и само малка част от тях – в Айтоско поле. Държавното лесничейство има неправилна форма с дължина от север на юг около 37.5 км и ширина от изток на запад около 48.8 км.
    В морфографско отношение, релефът в района на лесничейсвото обхваща източната част на младите Старопланински нагъвания и малка част от Централно-средногорската морфоструктура (Айтоското поле).
    Силно нагънатия терен в района на Държавно горско стопанството "Айтос" е позволил да се образува сравнително гъста хидрографската мрежа – от 0.5 до 2 км на 1 кв.км площ. Всичките водни течения на територията на стопанството се вливат в Черно море, като най големите и важни от тях са река Луда Камчия и Шиваровска река.
    3. Климатични условия
    Според класификационната схема на Събев и Станев "Климатични райони на България и техния климат" - 1963 година, територията на Държавно горско стопанство "Айтос" се намира в Европейско-континенталната климатична област - Преходно-континентал-ната климатична подобласт и обхваща два климатични района, а именно:
    - Климатичен район на Източна Средна България
    - Задбалкански нископланински климатичен район

    Директор
    инж.Костадин Петров Вретенаров
    Eмейл
    dgsaitos@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsaitos.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0558/22625
    Адрес
    гр. Айтос ул."Хаджи Димитър" № 9
  • ДГС Бургас

    ДГС Бургас

    ТП ”Държавно горско стопанство - Бургас” се намира в най-източната част на Бургаска област. На север граничи с ТП “ДГС - Айтос” и ТП ”ДЛС - Несебър”, на изток опира до Черно море, на югоизток граничи с ТП ”ДЛС - Ропотамо", на югозапад с ТП ”ДГС - Ново Паничарево” и на запад с ТП ”ДГС - Средец” и ТП ”ДГС - Карнобат”.
    Стопанството е разположено върху най-северните предпланински части на Странджа и върху единично издигащи се възвишения от крайните части на източна Стара планина. Характерни възвишения са Меден рид (376м н.в.), Червената шума (362м н.в.), Арнауд баир (403 м н.в.) и др.
    Към настоящия момент, съгласно утвърдения ГСП от 2014 год., със срок на действие до 2024 год., ТП ”ДГС - Бургас” стопанисва горски територии в общините Бургас и Камено, и част от общините Созопол, Приморско и Средец, както следва: 12854 ха - държавни горски територии, 4782 ха – горски територии общинска собственост, 1652 ха – горски територии на физически и юридически лица и такива на религиозни общности – 3 ха.
    В района на горското стопанство растат предимно широколистни гори от благун, цер, зимен дъб и космат дъб. Главно върху голи площи са създадени комплекси иглолистни култури от черен бор, бял бор и др.. Средните таксационни показатели са следните: възраст – 45 год.; бонитет – 4; пълнота 0,66; запас на основните насаждения – 1 551945 куб.м.; общ среден прираст – 36810 куб.м.; общо ползване 29845 куб.м..
    Върху част от залесената площ на стопанството съществуват добри условия за естествено възобновяване. В останалата част е предвидено залесяване с оглед най-пълноценното използване възможностите на съответния тип месторастене, за постигане на оптимален бъдещ състав на гората и реализиране на полезните и функции. Предвидено е залесяване на общо 910,10 ха редуцирана площ, а за подпомагане на естественото възобновяване е предвидено изсичане на подлеса и храстите на площ от 2295,1 ха.
    На територията на стопанството се намират защитените местности “Ченгене скеле” и “Устие на река Изворска”, които са основни гнездови местообитания на водолюбиви птици. Защитени местности “Корията” и “Раков дол” са установени за запазване на уникалните за района екосистеми. Природна забележителност “Нос Агалина” е интересна със скални образования и крайморска растителност. Най – разпространените дървесни видове са благун, зимен дъб, летен дъб и др.. От растителните видове в отделни места в района на стопанството се среща смрадлика, дрян, червен глог, трънка, шипка, къпина, представители на сем. Бъзови, леска и драка. Ценни билки са и някои тревисти растения срещащи се в района като див божур, блатно кокиче, магарешки бодил, жълт и червен кантарион, бял равнец, лайка, млечка и много други.
    Съществуват добри условия за туризъм и почивка на населението от общината, областта и цялата страна. Гордост за стопанството са създадените лесопаркове “Бургас” – 943 ха, “Капче” – 312 ха, “Крайморие” – 433 ха, “Созопол” – 656 ха и “Черна гора”.
    ТП "ДГС - Бургас" има изготвен доклад за гори с висока консервационна стойност, който при проявен интерес може да бъде разгледан на адрес: http://dgsburgas.uidp-sliven.com/dokumenti

    Директор
    инж. Кирил Цвятков Петков
    Eмейл
    dgsburgas@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsburgas.uidp-sliven.com/
    Телефон
    056/842369
    Адрес
    гр. Бургас, п.к. 8000, ул. ”Иван Шишман” № 8, ет. 2
  • ДГС Гурково

    ДГС Гурково

    Държавно горско стопанство “Гурково” носи името на гр. Гурково, който се намира в южната половина на територията му и е седалище на неговата администрация.
    Общата площ на стопанството възлиза на 23262,30 ха. Територията на стопанството заема североизточната част на Старозагорска област и обхваща южните склонове на част от Средна Стара планина, и част от северните склонове на Източна Средна гора /Сърнена гора/.
    В горскоадминистративно отношение ДГС „Гурково” се намира в обхвата на дейност на Югоизточно държавно предприятие гр. Сливен. На северозапад граничи с ДГС ”Плачковци”, на север с ДГС “В. Търново” и ДГС “Буйновци”, на изток с ДГС “Твърдица” и язовир “Жребчево”, на юг с ДГС “Нова Загора” и ДГС “Стара Загора”, и на запад с ДГС “Мъглиж”.
    Държавно горско стопанство “Гурково” е разположено на теприторията на две общини – Гурково и Николаево.
    Община “Гурково” обхваща землищата на селата Лява река, Пчелиново /с махалите Златни рът, Бельова, Стоките, Ханова лъка, Долна, Горна и Черняга/, Димовци /с махалите Жълтопоп, Дворище и Брестова/, Конаре, Паничерево и гр.Гурково.
    Община “Николаево” включва следните землища в района на стопанството: гр.Николаево, с.Нова махала и с.Едрево.
    През територията на стопанството минава ж.п. линията София – Бургас /през Карлово/, първокласното шосе София – Бургас /през Карлово/, и второкласното Велико Търново – Нова Загора /през прохода Хаинбоаз/, като гр.Гурково се намира на кръстопът на тези две главни пътни артерии.
    От тези шосета има асфалтови второстепенни отклонения до селищата Николаево, Нова махала, Едрево, Димовци, Лява река и Конаре.
    Държавно горско стопанство “Гурково” е разположено върху части от Шипченско – Тревненския и Елено – Твърдишкия дялове на Централна Стара планина, и върху част от Сърнена Средна гора. По форма наподобява неправилен многоъгълник с най – голяма дължина по диагонала северозапад – югоизток – 33,5 км. и най – малка дължина в посока запад – изток – 6,5 км., като дължините са измерени по въздушно права линия.
    Територията на Държавното горско стопанство се разделя на три геоморфоложки района: Старопланински, Средногорски и Равнинен.
    Старопланинския район има планински характер с подчертано вертикално разчленение /чувствителни разлики в надморските височини/. От централното било на Стара планина се спускат на юг големи, ясно изразени била.
    Средногорският район на Държавното горско стопанство има хълмисто – предпланински релеф. Най – ясно е изразено централното било на Сърнена Средна гора. Второстепенните била са заоблени и завършват на север в работните земи, снижавайки се постепенно с малък наклон.
    Третият район, равнинният, е ясно очертан: на юг от стръмните склонове на Стара планина и на север от полегатите склонове на Сърнена Средна гора. В него се издигат единични хълмове.
    Описаните особенности на релефа се отразяват върху разпределението на топлината, светлината, количеството на валежите и влагата, видът и богатството на почвите, а от там върху формирането на различните типове месторастения.
    Хидраграфската мрежа в района на Държавното горско стопанство е гъста, на места с големи наклони на надлъжните профили и променлив воден режим.
    Най-голямата река, която преминава през територията на стопанството е Тунджа. Тя е с постоянен воден дебит с минимум през летните месеци и максимум през пролетта.
    Територията на ДГС „Гурково” обхваща голям диапазон от надморски височини от 201м н.в. до 1250м н.в. В тези граници попадат два пояса и четери подпояса.
    Горската растителност на територията на стопанството е разнообразна. Тук намират условия за растеж и развитие голям брой горскодървесни, храстови и тревни видове.
    В подпояса на крайречните и лонгозни гори по поречието на р. Тунджа са създадени тополови култури от И-214 и Вернирубенс с участието на бяла топола, върба и елша.
    В подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори преобладават чисти и смесени насаждения от зимен дъб, липи, благун, цер и габър с участието на мъждрян, клен, келяв габър, череша и други. Създадени са култури от червен дъб, черен бор, бреза, а на северни изложения във високите части на подпояса от бял бор.
    В подпояса на хълмисто – предпланинските смесени широколистни гори преобладават насаждения от зимен дъб, бук, габър, в състава на които участват още благун, цер, череша, явор, планински ясен, мъждрян, клен, келяв габър и др.
    Създадени са култури от бял и черен бор с участието на зелена дуглазка и издънкова растителност.
    Подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела е зает от чисти и смесени насаждения от бук, зимен дъб и габър в състава на които участват още явор, череша, шестил, липи, клен, брекиня и др.
    На типичните букови месторастения на много места са създадени култури от бял бор, зелена дуглазка, смърч и ела, които в по-голямата си част са се превърнали в иглолистно широколистни култури с участие на смесени широколистни видове 4-5 десети.
    Средногодишното ползване е 45521 м3 стоящата маса.
    На територията на стопанството има 5 разсадника с обща площ 72,50 дка.
    Пътната мрежа на територията на държавното горско стопанство е много добре развита.
    Седалището на стопанството се намира в гр.Гурково, който е свързан с останалите населени места с асфалтирани пътища.
    Недостъпните гори заемат незначителна част от общата площ на стопанството. При условията на временно недостъпните райони има възможност за изграждане на необходимата пътна мрежа.
    Важно значение имат и страничните ползвания от горите. В района на стопанството съществуват условия за събиране на определено количство билки и горски плодове – бял равнец, кантарион, липов цвят, шипков плод, мащерка, риган и други.
    Планинската част на стопанството е екологично чиста. Красивите местности „Предела”, „Караиваново хорище” и други, и благоприятния климат създават отлични условия за развитие на курортно дело, националния международен туризъм. През териториата на стопанството преминават няколко туристически маршрута по трасето на които са разположени туристическите хижи „Старият балкан”, „Грамадлива” и „Бутура”.
    Районът на стопанството представлява добра база за изграждане на интензивно ловно стопанство със значителни дивечови запаси и видово разнообразие, което създава отлични условия за развитие на националния и международен ловен туризъм. В ДГС „Гурково” може да се извършва лов на благороден елен, сърна, дива свиня и вълци. Дребнодивечовите площи предоставят възможност за лов на зайци, фазани, яребици и прелетен дивеч. Река Тунджа и язовир „Жребчево”, както и другите по-малки реки и водоеми предлагат условия за промишлен и спортен риболов.
    Горите, съобразно техните функции се делят на: гори с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции и група гори със защитни и рекреационни функции и гори в защитени територии.
    На територията на ДГС „Гурково” горите с основно дървопроизводителни цели и средообразуващи функции заемат 84,2% от общата залесена площ. В тези гори организацията на стопанисването е насочена към разширено производство на дървесина с високи технически качества. Според потенцалните възможности на месторастенията са проектирани подходящи сечи, залесявания и други мероприятия за постигане на поставените цели.
    Горите със специални функции (ЗРЗТ) заемат 15,8% от залесената площ на стопанството. В тях направлението на стопанисване се състои в запазване и повишаване на функциите им. В тези гори ползването на дървесина е второстепенна задача, а мероприятията са проектирани диференцирано за всеки подотдел, съобразно функцията му.
    В защитните противоерозиони гори – ограничаване на повърхностния воден отток, предотвратяване на ерозията и опазване на реките. Горите се стопанисват така , че да създават условия и за развъждане на дивеч в достатъчно количество и осигуряват добро ловуване.

    Директор
    инж. Иван Стоянов Дончев
    Eмейл
    dgsgurkovo@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsgurkovo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    04331/2117
    Адрес
    гр. Гурково 6199, ул. „Прохода” № 1
  • ДГС Елхово

    ДГС Елхово

    Държавно горско стопанство Елхово носи името на град Елхово , където се намира седалището му . На север от него се намира държавно горско стопанство “Тунджа” , на запад граничи с държавно ловно стопанство “Тополовград” , на изток – държавно горско стопанство “Средец” , а на юг е Държавната граница с Република Турция.
    Територията на държавно горско стопанство Елхово се намира в Ямболска област и обхваща изцяло две общини – гр.Елхово и гр.Болярово със съответните землища в тях.
    Стопанството е разположено в Тунджанската хълмиста и нископланинска област.Горите и горските площи са разположени по северните склонове на Дервенските възвишения , южните склонове на Манастирските възвишения , по хълмовете на Бакаджиците и само малка част от тях – в Елховоското поле . Държавното горско стопанство има неправилна форма с дължина от север на юг около 41,8 км и ширина от изток на запад около 54,6 км.
    Сравнително неголямото разнообразие на терена , обуславя и сравнителното еднообразие на наклона, изложението и надморската височина. Това еднообразие на терена прави дърводобива и лесокултурната дейност по лесно достъпни .
    Слабо нагънатия терен в района не е позволил да се образува много гъста хидрографска мрежа . Почти цялата територия на стопанството попада във водосбора на р.Тунджа , която е най – голямото водно течение в този район. Тя пресича Елховското поле и Дервентските възвишения , през красив пролом и излиза от страната.
    Площта на Държавно горско стопанство Елхово е 35977.0 ха , като държавния горски фонд е 21621,8 ха , а 14355,2 ха е площ на недържавни горски територии – общински , частни и религиозни, залесената площ е 84,1 % от общата площ.
    Характерни за региона са широколистните чисти и смесени насаждения, както и лонгозните гори по поречието на р.Тунджа.
    Преобладават широколистните насаждения - цер, благун, космат дъб, акация и топола, а иглолистните гори са представени от черборови култури , успоредно с тях е залесявано и с бял бор , който е извън ареала си и след една определена възраст започва масово да съхне, а и често е нападан от различни видове насекомни вредители, създадени са и култури от атласки кедър и зелена дугласка.
    Средногодишното ползване на дървесина в държавния горски фонд , предвидено по лесоустройственият проект на територията на стопанство е в размер на 29600 куб.м Предвиденото средногодишно залесяване е на площ от 369 дка, за производството на необходимия посадъчен материал стопанството разполага с горски разсадник „Трънково” с обща площ 30,4 ха.
    Голямо е ловностопанското значение на горите . В района на стопанството е създадена фазанария , за развъждане на колхидски фазан , чийто естествени находища се намират в района на резерват „Долна Топчия” , но в момента тя се стопанисва от Държавно ловно стопанство „Тополовград”.
    Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч – благороден елен , сърна дива свиня , зайци ,фазани , яребици и кеклик.

    Директор
    инж. Николай Атанасов Мишинев
    Eмейл
    dgselhovo@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgselhovo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0478/88262
    Адрес
    8700 Гр.Елхово, ул.”Сан Стефано” № 13
  • ДГС Звездец

    ДГС Звездец

    ТП “Държавно горско стопанството-Звездец” е получило името си от с. Звездец, където е установено седалището на администрацията му. Територията на стопанството заема южната част на Бургаска област, 99 % е част от община Малко Търново и 1 % от община Созопол. На изток то граничи с ТП „ДЛС - Граматиково”, на запад - с ТП „ДГС – Средец”, на север с ТП „ДГС – Ново Паничарево”, а на югоизток - с ТП „ДГС – Малко Търново” и на юг с границата на стопанството минава по държавната граница с Република Турция. Северната граница на горското стопанство минава по първостепенната вътрешна Странджанска верига, изразена с главното било Двата близнака – Босна – Живак, завършващо при с. Визица. От него в югоизточна посока към р.Младежка се спускат множество второстепенни била. От с. Евренозово в югоизточна посока се спуска билото Евренозово – Звездец – Петрова нива, което е вододел между реките Младежка и Велека. По - главни била в южната част на стопанството са: Пирамидата – Дълбокия път – Ковач, което е вододел между реките Велека и Катун и билото Въжиево – Св.Костадин – Стоилово.
    Лесоустройството е извършено в границите на землищата на селата: от с.Звездец, с. Младежко, с. Евренозово, с. Близнак и част от землищата на, с. Бяла вода, с. Стоилово, с. Бръшлян и с. Индже войвода.
    ТП “Държавно горско стопанство – Звездец” е разположено в най- южната част на българската част на Странджа планина, непосредствено до държавната граница с Република Турция. Според геоморфоложкото райониране на България ТП „ДГС- Звездец” попада в средногорско-тракийската геоморфоложка област, в подрайон 310. Района на горското стопанство има форма на неправилен четириъгълник с дълъг диагонал северозапад – югоизток около 27 км. И североизток – югоизток около 19 км. по права линия. Горският фонд представлява един голям комплекс гора, който само в западната част на стопанството е разкъсан на 5 бр. малки комплекса, сред земите на селскостопанския фонд и изключените, но неусвоени гори.
    Горите на горското стопанство изцяло попадат в границите на Природен парк „Странджа”, поради което тяхното стопанисване е съобразено със запазване на биоразнообразието и защитените територии, устойчивото, природосъобразно стопанисване и многофункционално ползване, максимално ограничаване на голите сечи и реконструкциите, удължаване турнусите на сеч, там където и възможно. Крайната цел на тези мероприятия е равномерно възрастово разпределение на дърветата в самите насаждения и възможно по – голямо покритие на горската площ от разновъзрастни гори. Ръководеният принцип е екосистемния подход.
    Основната дейност на горското стопанство е ползването на дървесина от горите и търговия с нея, като осъществява и много други с по – малък обем странични ползвания – паша на добитък, добив на сено и листников фураж, бране на билки, горски плодове и гъби, горско пчеларство. Доста добре развит е и ловния туризъм, фототуризма, любителския риболов. Особен интерес представлява лова на дива свиня, сърна и бекас.

    Общата площ на ТП „ДГС - Звездец” е 20 952 ха, от която 16 568 ха са държавни горски територии, 3450 ха – общински горски територии и 934 е собственост на юридически и физически лица. Територията на горското стопанство е разделена на три горскостопански участъка: Първи ГСУ “Босна”, Втори ГСУ “Звездец” и Трети ГСУ “Стоилово”. Седалищата и на трите участъка се намират в с.Звездец.
    На територията на стопанството има добре развита държавна и горскостопанска пътна мрежа, която създава благоприятни условия за правилната организация на дейностите, мероприятията и опазването на горския фонд в района. През средата на стопанството минава шосето Бургас - Звездец - Малко Търново – Лозенград, което е част от международен път. От него при местността „Босна” се отделят два важни стратегически пътя единият за селата Визица, Граматиково до гр. Царево и другия за с. Варовник, гр. Средец, гр.Елхово, Република Турция. Друг важен път е с. Звездец - с. Евренозово - с. Близнак, който достига до с. Варовник и пътя за гр. Средец. Тези пътни артерии са основни и са единствената връзка с останалата част от областта и страната. През горските масиви е налице мрежа от шосета ( общински пътища ) и камионни горски пътища в сравнително добро състояние, като някои от тях могат да се ползват само при сухо време.
    Природни забележителности:

    1. Пещери и извори на р. Младежка – Обявени със Заповед № 4051 / 29.12.1973 г. на МГОПС с площ 20,3 ха, от която залесена 2,8 ха и незалесена 17,5 ха. Обхващат силно разсечен карст с няколко пещери и карстови извори в м. Калето край с. Младежко.
    2. Пещера „Елината дупка” – Обявена със Заповед № 206 / 23.03.1981 г. на КОПС с площ 6,9 ха, от която 4,3 ха залесена и 2,6 ха незалесена в м. Бялата вода. За нея се носи легенда, че когато момите са играли на хорото се появила силна вихрушка и задигнала хубавата мома Елена. След време са намерили плитките й около пещерата, от където тя носи името си. Преданието говори, че змей отвлякъл хубавицата.
    Намира се в землището на с.Бяла вода по пътя Малко Търново - Бургас. На 47 км от Бургас, по пътя Бургас–Малко Търново се намирт разклоните за с.Варовник (в дясно) и селата Бяла вода и Визица (малко по надолу в ляво). Продължавайки за Малко Търново на около 3 км. след разклоните непосредствено в ляво от пътя се забелязва отворен вход на пещера, който е бил разкрит при строежа на пътя. Естественият вход на пещерата е разположен 30 м. по нагоре, перпендикулярно на шосето. Второ описание: Намира се в близост до чешмата „Бялата вода”, намираща се на 10 м. от пътя Бургас-Звездец, в долния край на голяма поляна. Тръгва се срещу течението на реката покрай поляната, стига се до канал за напояване и се тръгва по него до началото му. На 10-15м. след водоотбиването за канала се забелязва извираща вода. От тук на 50 м. денивелация на левия бряг, на южния склон, се намира входа на пещерата. Развита в мраморизирани варовици с горноюрска възраст (титон). Мраморите са среднозърнести, с масивна текстура. На цвят са бели, светлосивобели, често различно оцветени от съответно налични съставни минерали. На места силно е изразена хематизацията. Височина над МЕБ 50м.
    3. Летен дъб – Обявено със Заповед № 775 / 28.03.1962 г. на МГГП. Вековно дърво с обиколка 5,50м., намиращо се в м. Тетрабаир край с. Звездец.
    4. Благун – Обявено със Заповед № 1042 /30.11.1984 г. на МГОПС. Вековно дърво с височина 21 м. и обиколка 5,50 м., разположено край с. Звездец в м. Тончов пъзлак.

    Защитени местности
    1. Защитена местност „Велека”, с обща площ 1362,5 ха, от която залесена 1238,9 ха и незалесена 123,6 ха., в землищата на селета Звездец, Бръшлян и Стоилово. Бреговете са скалисти, урвести с канари и пропасти недостъпни на много места. Горските склонове са покрити с първични сложни естествени дъбиви и букови гори, убежище на много гнездещи птици – лешояд, скален орел, черен щъркел и много бозайници, включително видрата. Тази територия е особенно подходяща и атрактивна за посещение от туристи, достъпна от м. “Ковач”, “Петрова нива”, с. Стоилово и м. Въжиево.
    2. Защитена местност „Кривинизово”, с обща площ 118,1 ха, от която залесена 105,8 ха и незалесена 12,3 ха.
    3. Защитена местност „Моряне”, с обща площ 87,3 ха, от която залесена 77,6 ха и незалесена 9,7 ха.
    4. Защитена местност „Босна”, с обща площ 53 ха, цялата залесена.
    5. Защитена местност „Петрова нива”, с обща площ 139,7 ха, от която залесена 138,2 ха и незалесена 1,5 ха.

    Директор
    инж. Атанас Апостолов Спасов
    Eмейл
    dgszvezdets@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgszvezdets.uidp-sliven.com/
    Телефон
    05959/2230
    Адрес
    с. Звездец П.к. 8170, ул. „Петрова нива” № 7
  • ДГС Ивайловград

    ДГС Ивайловград

    Държавно горско стопанство Ивайловград обхваща най-ниските разклонения на източните Родопи, там където държавната граница с Република Гърция сменя посоката си на север. Предствавлява един голям горски комплекс, прекъсван от различни по големина голи площи – земи от селскостопанския фонд. Територията му включва водосбора на язовир Ивайловград, част от водосбора на Бяла река в горното и средното му течение, и част от водсбора на Луда река, там където тя служи за държавна граница.
    Територията на Д Г С е с форма на неправилен многоъгълник с размери по диагонала северозапад – югоизток 38 км. и по диагонала североизток-югозапад 37 км.
    Разликите в надморските височини в района на Д Г С са сравнително големи. Най-високата точка е 842.2 м. Н.в. в подотдел 22-з, а най-ниската е 70.5м н.в.
    Превишението между най-ниската и най-високата точка е 717.7м, което създава условия за растително разнообразие.
    От цялата площ на Д Г С 51650.8 ха, залесена е 47617.1 ха /92.2%/, незаленена дървопроизводителна е 664.4ха/1.3%/и недървопроизводителна е 3369.3 ха/6.5%/.
    От залесената площ 41107.1 ха/79.6%/ са гори с естествен произход, а 6510.0 ха /12.6%/ са култури. Общата площ на стопанството е 51650.8 ха.
    Естествената растителност е предимно от издънкови чисти и смесени насаждения от благун, зимен дъб, цер и космат дъб, в състава на които участват келявия габър, мъждряна, клена и др.
    В резултат на извършените голи сечи и сечи за реконструкция са създадени култури от бял и черен бор, атласки кедър.
    От храстите най-голямо разпространение има хвойната, която заема обширни пространства, както на открити площи, така и под склопа на насажденията. Тя, както и споменатия по-горе келяв габър, също затруднява естественото възобновяване на насажденията.



    Характерни представители на фауната, имащи пряко или косвено значение за развитието на ловното стопанство в района на ДГС – Ивайловград от клас бозайници са: сърна, дива свиня, заек, катерица, вълк, чакал, лисица, дива котка, белка, черен пор, язовец, невестулка, видра.
    От клас птици: гривек, гургулица, гугутка, тракийски кеклик, полска яребица.
    От разред Дневни грабливи – голям ястреб, малък ястреб врабчар, обикновен мишелов, обикновенна ветрушка, белоглав лешояд и черен лешояд.
    Годишното ползване е 43857 м3 /ст. маса с клони/.

    Директор
    Eмейл
    dgsivailovgrad@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsivailovgrad.uidp-sliven.com/
    Телефон
    03661-60-20
    Адрес
    Ивайловград п.к. 6570, ул. “Св.Св.Кирил и Методий” № 14
  • ДГС Казанлък

    ДГС Казанлък

    ДГС”Казанлък” е разположено на територията на община Казанлък , в сърцето на България, сред китната Розова долина. На север граничи с ДГС “Габрово” и ДГС”Плачковци”, на изток с ДГС”Мъглиж” , на юг с ДГС”Стара Загора” и ДГС”Чирпан” , а на запад с ДГС”Павел Баня” и ДДСс”Мазалат”.
    Обхваща част от южните склонове на централна Стара планина , част от северните склонове на Средна гора и Казанлъшката котловина, разположена по поречието на река Тунджа .
    - Обща площ на лесничейството : 24 720 хектара , от които :- държавен ГФ – 23 519 ха , Общински ГФ – 452 ха и ГФ частна собственост – 775 ха . Средна дължина – север – юг – 30 км.
    Средна дължина – север – юг – 30 км.
    - средна ширина – изток –запад - 23 км.
    - най-висок връх: Атово падало – 1494 м. н. в.
    на главното било на Стара планина
    - най-ниска точка: по поречието на р. Тунджа ,300 м. н. в.
    - Дървопроизводителна площ – 23 308 ха ,
    от които - залесена площ - 23 029 ха
    - не дървопроизводителнат площ – 1 412 ха
    - 53,1% - са горите и земите с дървопроизводителни и скредообразуващи функции и 46,9 5 % - са горите със защитни и реакреационни функции и защитени територии.
    - средна възраст на горите – 47 год. , среден прираст – 4.82 м3/ха , общ дървесен запас – 4 353 хил.м3 .
    Релефът на лесничейството е твърде разнообразен със силно изразен планински характер. Южните склонове на Стара планина са стръмни , а на места и урвести.Средногорския масив се издига постепенно и умерено на юг от Казанлъшкака котловина, обхващаща част от водосбора р. Тунджа характеризираща се с широки разливища и речни тераси. На запад от гр. Казанлък на нея е построен един отнай- големите български язовири “Копринка”.
    Поради специфичното си разположение районът на лесничейството обхваща част от двата хидроложки райони – Старопланински – със своите буйни речни течения, захранвани от обилни дъждове и снежна покривка , и Средногорски – с водни течения с по-малък дебит и пресъхвания през горещите летни месеци.
    Климатът не се отличава с особености, които да крият изненади за вегетацията на дървесната и храстов растителност. Късна хладна пролет , не много горещо лято, топла есен и и не много задържаща се снежна покривка , създават благоприятни условия за развитие на растителноста и животинския свят.
    На територията на лесничейството са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви – 62 % от площа , кафяви горски – 35.9 % и алувиални почви по поречието на р. Тунджа – 0.9 % .
    Растителност и месторастения – Според класификационната схема на на типовете горски месторастения ДГС 4Казанлък “ попада в Горотракийската растителна подобласт .във вертикално отношение горските масиве са разположени в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни.те от своя страна са разделени на подпояса , с голямо видово разнообразие. Поречието на р.Тунджа е в подпояса на крайречните и лонгозни гори. Правилното и рационално разпределение на дървесните видове по типове месторастения пхрез последното десетилетие е довело до повишаване на производителноста на насажденията и повишаване процентът на естествено срещащите се широколистни дървесни видове : при бука – увеличение от 20 на 23 % , зимен дъб – от 28 % на 36 % , за сметка на намаление участието на иглолистните култури – 4 – 7% .
    Възобновяване и залесяване – в района лесничейството условията за естествено възъбновяване на основните широколистни дървестни видове и създадените иглолистни култури са благоприятни.Възобновителния процес в буковия пояс на Стара планина , вследствие на водени успешни главни сечи е на добро ниво. Насаждението в 159 д се използва от няколко години като естествен разсадник за снабдяване с букови фиданки за залесяване.
    През последното десетилетие стопанисващите органи правилно са насочили вниманието си към залесяване предимно с широколистни видове и увеличаване на видовото разнообразие и участието на горскоплодни видове, съобразявайки се с местните климатични , почвени и хидроложки условия.
    В района на лесничейството има обособени семепроизводствени насаждения -313.3 ха , географски култури – 32.4 ха и семепроизводни градини – 3.4 ха , които са в състояние да задоволяват нуждите от семена и гарантират запазването на генетичния фонд. На територията на ДГС”Казанлък” има един основен горски разсадник в землището на с. Бузовград , и два спомагателни в землищата на гр.Шипка и с. Горно Изворово .
    Изградени са километри бариерни и лесокултурни противопожарни прегради.
    Стопанисващите органи от ДГС и РУГ вземат сериозни мерки за подобряване на санитарното състояние на горите. Санитарните сечи за усвояване на съхнеща , гниеща от различни болести и вредители дървесина , както и повредена от ветроломи , снеголоми и пожари се извеждат своевременно .
    Води се наземна химична борба в горските разсадници , а при сериозни нападения от вредители се прилага и авиоборба.
    По най-болезнения проблем – опазване на горите и животните от престъпни посегателства в ДГС”Казанлък” се полагат всекидневни грижи – обхождане. даване на нощни и извъредни дежурства, съвместни охранителни действия с органите на МВР.
    История на залесетелното дело - В началото на 20 -ти век засиленото изсичане на горите, повсеместната и безконтролна паша на добитък в тях и екстензивното планинско земеделие са причина пороищата в България и особено в казанлъшкия край да нанасят големи вреди . Тогавашното правителсгво на Бългалия възприема у нас да се създаде по подобие на Франция "специална служба за укрепване на пороищата и залесяването".
    През април 1905 год. у нас пристига горският инспектор Феликс Вожли и заема началническия пост на основаното бюро за укрепване на пороищата и залесяването в Казанлък. Вожли е бил енергичен и настойчив човек, много добър организатор, който е обичал извънредно много работата си.
    Въпреки многото трудности от най - различно естество Вожли и неговия помощник П.Манджуков довеждат до успешен край започнатото дело. В продължение на 6 години са залесени около 4984 дка опороени земи. Построени са 1450 м3 каменни баражи, голям брой клеонажи, прагове, вследствие на кисти са укрепени много от най - опасните порои около селата Шипка, Енина, Горно Изворово и Мъглиж.
    На Вожли и неговото дело в Казанлък ние дължим утвърждаването на някои ценни чуждестранни дървесни видове за залесяване, като зелената дугласка, корсиканския черен бор, веймутовия бор и др., успешното използване при наши условия на някои ценни френски методи за противосрозионни залесявания /книгата Укрепаване на пороищата и Залесяване/ , и прекрасните горски масиви разпрострели крайгр.Шипка ,селата Енина, Изворово ,гр.Мъглиж и с.Ветрен. В негова чест на мястото / на известния “Царски завой по пътя гр.Шипка – гр. Габрово на мястото на първите залесявания епоставена пламенна плоча. В гр. Шипка е изградена уникална музейна сбирка , посветена на поколенията всеотдайни лесовъди по овладяване на ерозията и залесяването на голите склонове на Стара планина.
    Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа. В района на ДГС”казанлък” се намират следните защитени територии – Резерват Каменещица”, стопанисван от МОСВ- разположен в землището на с. Енина, община Казанлък и съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 - 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян , келяв габър, ясен) и находища на редки и защитени растения и животни
    Обитават го мечка, благороден елен, дива свиня, сърна.
    - Природните забелижителности – “Каваците” , “Мечките” и “ Енинско Ждрело “ - обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.
    “Мечките” и “ Енинско Ждрело “ - обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.
    - "Мечките" е природна забележителност, съхраняваща атрактивно скално образувание в землището на с. Крън.

    Територията на Държавен дивечовъден участък “ Енинска река “ , върху площ от 2 644 ха. Останалата територия от ГФ е предоставена на ЛРД”Сокол” гр.Казанлък и ЛРС “Сокол” гр. Мъглиж за стопанисване със договор съгласно ЗЛОД.

    В ДДУ ““ Енинска река “ - са разпространени популациите на благороден елен , дива свиня , сърна , заек , от представителите на хищниците – мечка, вълк , лисица , дива котка . Стопанисването е насочено към изграждане на интензивна ловно-стопанска единица за провеждане на организиран ловен туризъм , добив на ловни трофеи и дивечово месо, опазване на защитените животински видове.
    От последната проведена таксация е установено ,че запасът на основния вид дивец – благороден елен , постепенно се увеличава към допустимия запас , сърната поддържа постоянен запас , а броят на дивата свиня постепенно се увеличава. За достигане на допустимите запаси от дивеч , планирасе ползване на дивата свиня. Към ДДУ е изградена фуражна база за подхранване - зърнохранилище със сеновал , необходимите сеновал-хранилки , хранилки-ясли и солища. На територията на ДДУ са построени две ловни хижи – “Картала и “ Синевръщица”.

    Директор
    инж. Тошо Минчев Петров
    Eмейл
    dgskazanluk@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgskazanluk.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0431/ 6 47 76
    Адрес
    гр. Казанлък, бул. “Освобождение “ №19
  • ДГС Карнобат

    ДГС Карнобат

    В миналото района на бившата Карнобатска околия е бил наситен с много нискостъблени гори, а в околностите на Карнобат горите били гъсти и високи .Хората отдавна осъзнали важността на това богатство , което трябва да се съхранява и умножава .
    Първият старши горски стражар в Карнобатска околия – Стефан Косатев е назначен през 1893 г. През 1895 г. в околията са назначени 6 души горски стражари, а през 1897 г. горските стражари в района нарастват на 31 души . Самостоятелно административно лесничейство – Карнобат се основава през 1904 г. , оглавявано от помощник лесничея Стефан Атанасов. През 1952 г. в Карнобат се обособява Горско стопанство със задача да стопанисва горите , да залесява и охранява и Горско промишлено стопанство , което поема експлоатацията на горите на територията на Карнобатското и Подвиското горски стопанства.На 01.03.1960 г. двете стопанства се обединяват в едно горско стопанство .
    В началото на седемдесетте години започва изграждането на яз. Камчия с цел осигуряване на питейна вода за северните части на Бургаски район и гр. Варна. Разположен е по течението на река Луда Камчия с дължина 26 км. Водния обем е 228 млн. kуб.м. Първият технически проект за борба с ерозията във водосбора на язовира от 1968 г. предвижда противоерозионни залесявания на площ от 30 285 дка и строеж на баражи. През всичките години ДГС – Карнобат е залесило 16 000 дка гори , с което почвената ерозия е овладяна и са изградени 20 масивни баражи .
    За задоволяване нуждите от посадъчен материал стопанствотo разполага с два разсадника : Държавен горски разсадник – Карнобат и Държавен горски разсадник – Камчия .
    ДГС – Карнобат извършва и ловна дейност включваща опазване и подхранване на дивеча – благороден елен , диви свине , сърни, отглеждане и разселване на фазани, изграждане на хранилки и ловни чакала.
    На територията на стопанството се намират два защитени природни обекта : Защитена местност ,, Орлиците,, и Защитена местност ,,Урумово лале,, .
    ЗМ ,,Урумово лале ,, се намира край с. Венец , общ.Карнобат. Урумово лале (Tulipa urumoffii) е растителен вид от род Лалета, наречен на името на българския ботаник Иван Урумов, то е български ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България.
    ЗМ ,,Орлиците,, се намира в землището на с.Камчия, общ. Сунгурларе. Разположена е на площ 315,6 ха , което е част от държавния горски фонд на ДГС – Карнобат. Местността включва няколко отделни отвесни скални формации – Голяма Орлица , Малка Орлица и Беклембир, с надморска височина 500 до 840 м и гората около тях .Старото название на местността ,,Картал кая,, означава ,,Орлова скала,, , защото в миналото , а нерегулярно и сега на тези места гнездят или кацат за почивка скални орли /картали/ и египетски лешояд / акбуба/.Ботаническите проучвания до този момент показват високо видово разнообразие - над 340 вида висши растения. Част от тях са редки , ендемични и защитени , включени в Червената книга на България.Такива са пролетната циклама/ботурче/, триръбестата хептаптера, източната ведрица и др.Установени са и 14 вида диворастящи орхидеи , всички включени във Вашингтонската конвенция /SITES/.Много интересни , красиви и атрактивни от тях са двурогата пчелица , обикновена пърчовка , недоразвития лимодорум , пурпурната , маймунската, пирамидалната орхидеи. Установени са нови находища на 16 вида растения/неизвестни досега в литературата/ за Източна Стара планина.Дървесните видове са представени от бук, габър, зимен дъб, цер, липа, дива череша, турска леска, клен, планински ясен, планински бряст и др. Някои от тези дървета са с внушителни размери.Птичето разнообразие също е високо – 71 вида наблюдавани до момента. Някои от тях , като египетски лешояд, скален орел , голям и малък ястреб , черен кълвач са защитени и включени в Червената книга на България. По скалите гнездят скални и червенокръсти лястовици , гарвани гробари и черношипи ветрушки. В близката рекичка се срещат и гнездят водни косове. Бозайниците са представени от благородни елени , сърни, диви свине, вълци, лисици, чакали, белки, диви котки , язовци. От гризачите се срещат диви зайци, два вида сънливци , катерици. Интересни и ставащи все по-редки са пеперудите лястовича опашка , голямо и малко нощно пауново око. Впечатляващи насекоми са бръмбарът еленов рогач, няколко вида едри сечковци, карпатския скорпион, различни цикади.Херпетофауната е представена от пепелянки, змия медянка, гущери
    В непосредствена близост до ЗМ,,Орлиците,, се намира Крумовата вана- малък, но красив водопад, чийто струи се изливат във ,,вана,, ,за която преданието гласи , че лично Цар Крум я е използвал за баня. Тук се намира и Крумовият мост на Ришкия проход.

    Директор
    инж. Светлин Тодоров Водев
    Eмейл
    dgskarnobat@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgskarnobat.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0559 22159
    Адрес
    гр. Карнобат, ул. "Москва" № 1
  • ДГС Кости

    ДГС Кости

    Държавно горско стопанството „Кости" е получило името си от с. Кости, където е установено седалището на администрацията му.
    Територията на стопанството се намира в югоизточната част на Бургаска област, част от общините Царево и Малко Търново. На северозапад то граничи с ДЛС„Граматиково", на североизток и изток - с ДГС„Царево", а на запад - с ДГС„Малко Търново".
    Лесоустройството е извършено в границите на землищата или части от тях на селата: от община Царево - цялото землище на с.Кости и част от землищата на с.Българи и с.Бродилово; от община Малко Търново - части от землищата на с.Сливарово и с.Граматиково.
    На територията на стопанството има добре развита държавна и горскостопанска пътна мрежа, благоприятстваща всички дейности и мероприятия.
    По северозападната граница на стопанството минава шосето Царево - Граматиково -Малко Търново - Лозенград, което е част от международен път. От него при местността „Разклона" се отделя шосето за село Кости.
    Друг важен стратегически път е шосето (около 3 км), преминаващо в камионен път до село Бродилово, Кости - Бродилово - Царево.
    Тези пътни артерии са основни и са единствената връзка с останалата част от областта и страната.
    През горските масиви е налице мрежа от шосета и камионни пътища в сравнително добро състояние, а някои от тях могат да се ползват само при сухо време. По важни от тях са:
    - Кости - Одерето - Макьовци - Малко Търново, пресичащ централната и западната част на стопанството като по него се извършват всички стопански мероприятия в тази част;
    - Одерето - Кшитоплото - Бродилово, пресичащ централната и източната част на стопанството, използван за превоз на дървесина и други;
    - Ходжата - Милекоп - Резово, граничен път с ДГС„Царево", обслужващ източната и югоизточната част на стопанството;
    - м. „Силкосия" - м. „Дядо Вълчо" - с. Бродилово, обслужващ северната и североизточната част на стопанството, граничен път с ДГС„Царево";
    - с. Кости - м „Шилото" - м. „Трите дола" - с. Българи, обслужващ централната, западната и северозападната част на стопанството.
    Съществуващата пътна и съобщителна мрежа създава благоприятни условия за правилната организация по стопанисването и опазването на горския фонд в района на стопанството.
    Най-близката ЖП гара е Бургас, отдалечена на около 100 км от средата на стопанството. Автобусните връзки на територията на стопанството са редки и свързват село Кости с Царево. Телефонните и телеграфни връзки не са в добро състояние. Техниката е стара, капацитетът - нисък, повредите са нещо редовно, често повлиявани от природните условия. Телеграфо-пощенски станции и телефонни постове има в с. Кости и в с. Българи.

    Директор
    инж.Цветомир Ангелов Генов
    Eмейл
    dgskosti@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgskosti.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0886/843-613
    Адрес
    с.Кости, общ.Царево, обл. Бургас
  • ДГС Котел

    ДГС Котел

    Държавно горско стопанство Котел е получило името си от град Котел, където е седалището на нейната администрация.
    На север от нея се намират ДГС “Тича” и ДГС “Върбица”, на запад граничи с ДГС“Сливен” и ДГС “Стара река, на юг- с ДГС “Сливен” и ДГС “Тунджа” и на изток- с ДГС “Садово”.
    Горите на ДГС Котел са разположени на част от територията на община Котел.
    Общата площ на горите и земите на територията на ДГС Котел е 41820.3 ха
    Изредените култури и насаждения (с пълнота до 0.3 включително) заемат само 0.3 % от залесената площ.
    Приблизително по равно на територията на ДГС Котел са разпространени широколистните високостъблени гори и издънковите гори за превръщане в семенни.
    Незалесената дървопроизводителна площ е само 669.4 ха.
    Недървопроизводителната горска площ е 1379.5 ха или 3.6 % от общата площ на ДГС Котел. Най- голяма част от недървопроизводителната горска площ заемат поляните- 593.2 ха (1.5 % от общата площ), следвани от дивечовите ливади и нелесопригодните площи- по 0.4%.
    Най-високият връх в района е и най- високият за територията на стопанството- вр. ”Разбойна” (1128 м н.в.). Самият планински рид “Разбойна”, също част от северната редица е добре обособен, ограден от долините на р. Сухойка и Котлешница на север и изток, Нейковска река на юг и обширната седловина “Равна” на запад. Други високи върхове по него са Истапич, с кота 1028 м., Осенишки връх- 1024 м. и Дрянова могила- 921 м.




    Природни забележителности
    На територията на ДГС Котел се намират следните природни забележителности

    1. Природна забележителност “Злостен”
    2. Природна забележителност “Пещера “Малка Маара” в м. “Равния букак””
    3. Природна забележителност “Пещера “Приказна” в м. “Билярника””
    4. Природна забележителност “Пещера Билярника в м. “Билярника
    5. Природна забележителност “Пропаст в м. “Кървавата локва2.6 Природна забележителност “Дряноваска пещера в м. “Пиздра
    6. Природна забележителност “Скални образувания на връх “Урушки скали”
    6. Природна забележителност “Местност “Черните извори- Подземника”
    7. Природна забележителност “Пещера “Ледницата в м. “Узунгьол”
    8. Природна забележителност “Местностите “Сини вир”- “Малката пещера”- “Голямата пещера”
    9. Природна забележителност “Пещера “Маарата”

    Общ размер на ползуването от дървесина
    Общият размер на ползуването от дървесина (стояща стъблена маса без клони) за десетилетието е 828 935 куб.м или средно годишно- 82 894 куб.м.


    Лечебни растения

    Установени общо 331 вида лечебни растения, принадлежащи към 4 отдела. Представителите на хвощовете са два вида, представителите на папратовидните са 8 вида, разпределени в 5 семейства, а иглолистните видове са три на брой и са включени в две семейства. Цветните растения са най-многобройни – общо 318 вида, принадлежащи към 69 семейства. С най-много представители са семействата на Сложноцветни – 37 вида, Устоцветни – 35 вида и Бобови – 27 вида. С по един представител са 27 семейства от покритосеменните растения, едно семейство от голосеменните и три семейства от папратовидните.

    Директор
    инж. Неда Колева Ангелова
    Eмейл
    dgskotel@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgskotel.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0453 42373
    Адрес
    гр. Котел ПК 8970, ул. Проф.Павлов № 57
  • ДГС Маджарово

    ДГС Маджарово

    Държавно горско стопанство Маджарово обхваща площ от 16905,3 ха. Граничи с Държавно горско стопанство Харманли на север, с Държавно горско стопанство Хасково на запад, Държавно горско стопанство Крумовград на югозапад, с Държавно горско стопанство Ивайловград на юг и Държавно горско стопанство Свиленград на изток. Седалищато на стопанството е в град Маджарово. Държавните горски територии са 14321,5 ха (84,7%), общинските са 1946,1ха. ( 11,5%), частните 75,6ха. (0,4%), гори на юридически лица 0,5 ха., гори на религиозни организации 179,0 ха. (1,1%), ВСО 382,6ха. (2,3%). Административните граници на стопанството, съвпадат с тези на община Маджарово. ТП „ДГС Маджарово” е разположено в Източните Родопи. Релефът е нископланински и се характеризира със силно разчленени ридове и дълбоко врязани долове. Надморската височина е от 100 м покрай средното течение на река Арда до 680 м връх Момина скала. Територията попада в Континентално-средизимноморска климатична област – Южнобългарска климатична подобласт с един район – район на Източнородопските речни долини, а според горскорастителното райониране- Южна крайгранична горскорастителна област и една подобласт – Ардинска. Зимата в района е мека, като средната януарска температура е положителна. Лятото е слънчево, топло и сухо, а есента е по-топла от пролетта. Средната годишна температура е между 13,9 градуса С за долината на река Арда и 12,8 градуса С за по-високите части. Годишниге валежи са от 295-755 мм. Валежите падат главно през зимата, като най-ниски са валежите в края на лятото и началото на есента. Растителност – преобладават чистите и смесени издънкови дъбови гори- предимно от благун, цер, зимен дъб, космат дъб. Иглолистните насаждения са представени от черборови и бялборови култури, смесени с издънков дъб. Годишното ползване по ЛУП възлиза на 21000 куб. м. стояща маса. Предимно се добиват дърва за огрев от твърди широколистни и технологична дървесина от бял и чер бор. Извеждат се постепенни сечи за естествено възобновяване и отгледни сечи в иглолистните култури. На територията на Държавно горско стопанство Маджарово се намират четири защитени местности: „Гюргена” с площ 70,8ха., „Патрон кая” с площ 180,0 ха., „Черната скала” с площ 851,6 ха., „Момина скала” с площ 27,4 ха., както и природната забележителност „Кован кая” с площ 77,8 ха. В защитените местностти се срещат над 600 растителни вида, 300 вида пеперуди, 160 вида гръбначни. Животински видове включени в националната Червена книга, както и видове уязвими на европейско и световно ниво са: от растителните видове – дребен и пърчовиден лопен, тракийски магарешки бодил, черноморска ведрица, морковидна стефанофия, сарделовидното клеоме, пеперудоцветният салеп, нежният микропирум; от животинските видове – египетски лешояд, белоглав лешояд, белоопашатият мишелов, испанското каменарче, голям маслинов присмехулник, син и пъстър скален дрозд, скална зидарка, червеноглавата сврачка, скален орел, змиегущер, суходемни костенурки / шипобедрена и шипоопашата/, градинската овесарка, осояд, черен щъркел, скалната и червенокръстата лястовица.

    Директор
    инж. Михаил Манолов Михайлов
    Eмейл
    dgs_madjarovo@abv.bg
    Уебсайт
    http://dgsmadjarovo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0885636011
    Адрес
    гр. Маджарово, ул. „Петър Ангелов” № 7А П.К. 6480
  • ДГС Малко Търново

    ДГС Малко Търново

    Общата площ на горските територии управлявани от ТП „ДГС-Малко Търново" е 14714.4 ха.Територията на същото е разположена в най-южната част на Бургаска област и заема част от северните склонове на Странджа планина. Попада изцяло в Община Малко Търново, върху цялото землище на гр.Малко Търново и части от землищата на селата : Бръшлян, Стоилово, Граматиково и Звездец. В горско административно отношение ДГСМалко Търново" е ТП към ЮИДП - гр.Сливен,в обсега на дейност на РДГ - гр.Бургас.
    ТП „ДГС-Малко Търново" е разположено в най-южната част на българска Странджа, непосредствено до държавната граница с Република Турция. Релефът му е хълмисто-предпланински, като постепенно на югозапад се издига , за да достигне най-високата си точка в цяла българска Странджа- вр.Градище 709 м.н. в.(подотдели 74 „р", 75„г" и 78 „а").
    Най-ниската точка на стопанството е при водослива на Влахов дол с р.Велека-40м.н. в., подотдел 240 „ш".
    Характерни за територията на стопанството са заоблените форми, стръмните и врязани речни долини, на места ждрелоподобни. Преобладават терени с надморска висичина от 150-450м. - 87,4% от дървопроизводителната площ. Поради насечения характер на терена преобладават стръмните и наклонените терени, заемащи съответно 49,1% и 40,6% от дървопроизводителната площ.
    В хидроложко отношение района на ДГС-Малко Търново се характеризира с непостоянен воден режим на реките и доловете. Хидрографската мрежа на стопанството е образувана от водосборните басейни на реките Велека и Резовска.
    Основните скали са различните видове шисти, които имат преобладаващо разпространение (61.5% от територията на стопанството), няколко вида варовици и гранити.

    Директор
    инж. Илия Георгиев Янгьозов
    Eмейл
    dgsmalkoturnovo@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsmalkoturnovo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    05952/30-96
    Адрес
    гр. Малко Търново, ул."Никола Вапцаров" № 8
  • ДГС Мъглиж

    ДГС Мъглиж

    В горско-административно отношение ДГС "Мъглиж" се числи към Югоизточно Държавно Предприятие гр. Мъглиж.
    Държавно горско стопанство "Мъглиж" заема част от южните склонове на Централна Стара планина и част от северните склонове на Сърнена Средна гора. Територията му се намира в североизточната част на Старозагорска област. На север граничи с ДГС "Плачковци"; на изток с ДГС Гурково", на юг с ДГС "Стара Загора" и на запад с ДГС "Казанлък".
    ДГС "Мъглиж" контролира, стопанисва и опазва горския фонд на територията на цялата Община Мъглиж, включваща град Мъглиж и селата Борущица, Селце, Тулово, Дъбово, Сливито, Ветрен, Зимница, Шаново, Юлиево и Ягода и част от горския фонд на Община Николаево, включваща село Елхово.
    Лесистостта на района е 56,0%, в т.ч. 52,4% на държавните територии.
    Горите на стопанството по форма наподобяват трапец с дължина при основата 22 км (изток-запад) и височина (север-юг) около 27 км.
    Горските територии, които се стопанисват от Държавно горско стопанство гр. Мъглиж са с площ 25839,4 ха.
    Релефът на стопанството е много разнообразен и богат на теренни форми.
    Старопланинският масив е изразен с характерните за среднопланинския релеф форми -високо издигнати билни заравнености с южно изложение, набраздени от широки слабо вкопани долинни врязвания, които преминават в стръмни сколонове и дълбоки разчленения.
    Релефът на другия дял от територията на стопанството - Средногорския - е нископланински, но се срещат места с надморска височина до 900 м (вр.Морулей - 895 м н.в.) Това е част от Сърнена Средна гора, северните склонове на която са заети от хълмисти равнини и разчленени плата с надморска височина от 200 до 400 м, които на места достигат де километър от коритото на р.Тунджа.
    Средната надморска височина на дървопроизводителната площ на стопанството е 720 м.
    Ниският пояс (до 700-800 м н.в.) е зает от дъбови и габърови гори, а над 800 м. н. в. е поясът, зает от букови гори. Част от горите - особено габъровите и частично дъбовите, са издънкови.
    Общият запас от дървесина (с клони) на територията на Държавно горско стопанств гр. Мъглиж днес възлиза на 4 529 600 куб.м. Най-разпространените дървесни видове са букът ; зимният дъб, по-малко разпространение имат благунът, церът, летният дъб, келявия габър , косматия дъб. Мащабните залесявания от близкото минало са довели до значително присъствие на иглолистните видове - основно бял бор, черен бор и смърч, като те съставляват една трета от насажденията на територията на стопанството.
    Територията на стопанството е обект на туризъм и курортолечение, особено насажденията в Старопланинската част. Санаториума за белодробни заболявания в Радунци допълва картината на един курортен край, който гората прави още по-привлекателен.
    Разнообразието на релефа, почвите и климата, са важни предпоставки за широкото флористично разнообразие на територията на ДГС "Мъглиж". Защитените местности "Мъглижки клисура", "Туловска курия", "Юлиевска курия" и "Ветренска курия", както и природните забележителности "Малкият скок", "Големият скок", "Момите", "Войнишки камък", "Чепелев камък" и "Топлата дупка", могат да задоволят интереса не само на специалистите, но и на всички любители на природата.
    В района на стопанството има подходящи условия за страничните ползувания от горите, като паша, сено, листников фураж, кори от мъждрян, новогодишни елхички горски плодове, билки – кантарион, липов цвят и някои други широко използвани билки.

    Ловното стопанство създава условия за допълнителни доходи, чрез отстрел на дивеч за месо и ловни трофеи, а така също и за валутни постъпления.
    Общо за десетилетието в ДГС „Мъглиж” е предвидено да се залесят 749 ха .За добиване на необходимия посадъчен материал ДГС разполага със семепроизводствени насаждения с обща площ 489.5 ха. Залесяването се извършва само чрез садене на стандартни фиданки, за производството им стопанството разполага със собствен разсадник с площ от 208 дка.

    Директор
    инж.Александър Иванов Иванов
    Eмейл
    dgsmuglizh@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsmuglizh.uidp-sliven.com/
    Телефон
    04321/23 16; 23 19
    Адрес
    Гр. Мъглиж, пл. ”Трети Март” 24
  • ДГС Н. Паничарево

    ДГС Н. Паничарево


    С промените в закона за горите в сила от 09.04.2011 г и със заповед № РД 49-107/13.04.2011 г ТП ДГС Ново Паничарево попада в териториалния обхват на Югоизточно държавно предприятие.
    Стопанството носи името си от село Ново Паничарево, което е и седалище на неговата административна сграда. Територията му е 20 763 ха и е разположена в източната част на Бургаска област, като обхваща най-северните разклонения на Странджа, на север от билото м.”Уграш” – м.”Босна”- м.”Тъмните габъри”. Преобладаващата и част има хълмисто-нископланински релеф, само най-северните райони са с подчертано равнинен характер.
    Средната надморска височина на стопанството е 216 м., като най-високата точка е връх “Живак” – 453 м.н.в., а най-ниската долното течение на река “Церовска” – 30 м.н.в. Растителността е представена главно от благунови-церови, горунови, букови и горуновобукови формации. Иглолистната растителност е изключително от култури – черен бор, бял бор и дугласка ела. Като цяло тук се намират голям брой растителни видове , които са в червената книга. Най-северозападното находище на странджанската зеленика също се намира тук.
    В хидроложко отношение района на ДГС Ново Паничарево се характеризира с непостоянен и силно променлив режим на реките и доловете, като общо взето той е лишен от постоянен и изобилен воден отток. На територията му се намират два язовира – “Ясна Поляна” и “Ново Паничарево”, които захранват с питейна вода цялото южно черноморие. От тук води началото си р.Дяволска и р.Ропотамо. Горите със специално предназначение вододайна зона представляват 70% от площта на стопанството.
    В ловностопанско отношение ДГС Ново Паничарево разполага с много добри местообитания за благороден елен, дива свиня и сърна, които съответно са и основните видове дивеч.
    На територията на ДГС Ново Паничарево има обособена защитена територия в м.”Тясна река” с естествено местообитание на защитени и редки видове птици на площ от 69,2 ха и защитена територия в местността “Казаков вир” на площ 35,3 ха, която се характеризира с многообразието на дървесна и храстова растителност. Определена е като съобщество на източен бук и горун с вечнозелена понтийско евксинска растителност от където е и началото на р.Ропотамо.

    Директор
    инж.Горо Сталев Горов
    Eмейл
    dgsnovopanicharevo@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsnovopanicharevo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0359 055048215
    Адрес
    с.Ново Паничарево , обл.Бургас, ул.Девети май №43
  • ДГС Нова Загора

    ДГС Нова Загора

    Наименованието си стопанството е получило от гр. Нова Загора, който е най-големият административен, стопански и културен център в района. Тук се намира и седалището на администрацията му.
    Държавно горско стопанство „Нова Загора“ стопанисва горите върху територията на община гр. Нова Загора. На север граничи с ДГС„Твърдица“, на североизток с ДГС„Сливен“, на югоизток с ДГС„Ямбол“, на запад, югозапад с ДГС„Стара Загора“ и на северозапад с ДГС„Гурково“.
    Държавно горско стопанство „Нова Загора“ е разположено изцяло в Южна България, по най-източните склонове на Източно Средна /Сърнена / гора, северните и южните склонове на Св. Илийските възвишения и единично разпръснати по-малки комплекси гора в Новозагорското поле. Територията на стопанството има неправилна форма леко удължена в посока север- юг /35 км./. Най - голяма е ширината /изток - запад/ - в северната част около 30 км., а най - тясна е южната част - около 20км.
    Връх „Дебела глава“ /690 м.н.в./, който е и най - високата точка на гората . Следващите по височина върхове са: „Чаталджа“/562м.н.в./, „Марков рът“/544м.н.в./, „Вълчият камък“/542м.н.в./ и др.
    В района на стопанството естествената растителност е представена предимно от:
    келяв габър - 24,7%, космат дъб – 12,8%, благун - 9,2%, мъждрян - 6,1%, зимен дъб - 5,9% и цер – 4,3%. В перспектива при тези дървесни видове се наблюдава увеличение на зимния дъб, благуна и цера,
    Общата площ на горския фонд в района на ДГС„Нова Загора“ възлиза на 11 744,2 ха. Залесената площ е 10198,7 ха или 86,8% от общата площ на стопанството. Изредените култури и насаждения (с пълното до 0,3 вкл.) са 358,8 ха. В иглолистните култури тази площ е 136,7 ха. Тези култури трябва да бъдат презалесени още в началото на предстоящото десетилетие. Изредени дървостои има при широколистните високостъблени (13,0 ха), при издънковите за превръщане (103,5 ха), при нискостъблените (104,6 ха) и при тополовите (1,0 ха).
    Незалесената горска площ подлежаща на залесяване е 726,9 ха или 6,2% от общата площ. Голините са пръснати из насажденията и залесяването им е съобразено с мероприятията в тези дървостои. Сечищата са в резултат на изведени голи сечи в издънкови за превръщане и нискостъблени гори. Всички те са предвидени за залесяване, освен тези за които според ловоустройствената част на проекта се предвиждат други мероприятия.
    Дървопроизводителната площ на стопанството възлиза на 10925,6 ха или 93,1% от общата му площ. Недървопроизводителната горска площ е 818,6 ха или 6,9% от общата площ на стопанството. Една част от тях ( поляни, просеки и др.) могат да се използват за реализиране на странични ползвания на стопанството, а друга част служат за провеждане на лесовъдски мероприятия (пътища и др.).
    Натурални показатели:
    лесистост % 13,9
    общ дървесен запас (с клони) хил. м3 5 709,2
    среден запас (с клони) м3/ха 70
    среден обемен прираст м3/ха 2,2
    средна възраст години 33
    среден бонитет - ІV(4,3)
    общ размер на дърводобивното ползване хил. м3/г 7,3
    Благороден елен (Cervus elaphus) - обитава територията на стопанството предимно по северните склонове на Сърнена гора със запас под нормалния и неравномерна гъстота.
    Елен лопатар (Cervus dama) - наблюдавани са единични, преминаващи екземпляри.
    Сърна (Capreolus capreolus) - повсеместно разпространена със запас значително под допустимия.
    Дива свиня (Sus scrofa) - обитава обширните горски комплекси със значителна численост.
    Сив заек (Lepus europaeus) - разпространен на цялата територия на стопанството, предимно в откритите площи и изредените гори..
    Чакал (Canis aureus) - повсеместно разпространен с опасна за ловното стопанство численост. В края на 60-те години на ХХ век измества вълка от хранителната верига.
    Лисица (Vulpes vulpes) - обитава цялата територия на стопанството.
    Бялка (Martes foina) - популацията на места е силно намаляла.
    Черен пор (Mustela putorius) - обитава предимно около населените места.
    -Язовец (Meles Meles)- разпространен около обработваемите площи.
    Б. Клас Птици (Aves)
    Колхидски фазан (Phasianus colchicus) - обитава периферните дървесно-храстови формации около обработваемите земи. През последните 10-15 г. не са разселвани други видове или хибридни форми.
    Полска яребица (Perdix perdix) - естествено разпространена в откритите селскостопански площи с малки мозаечно разпръснати горички и групи храстова растителност.
    Пъдпъдък (Coturnix coturnix) - гнезди повсеместно из полските, открити райони в окрайнините на обработваемите площи. По време на прелета в значителни количества.
    Гривяк (Columba palumbus) - широко разпространен в повечето горски комплекси в района, често в значителни количества.
    Гургулица (Streptopelia turtur) - среща се във всички гори и пояси с храсталаци и
    единични дървета.
    - Гугутка (Streptopelia decaocto) - разпространена предимно в и около населените
    места.
    Голяма белочела гъска (Аnser albifrons) – редовно зимува в значителни количества.
    Зеленоглава патица (Anas platyrynchos) – най-масовият вид патица в района.
    Зимно бърне (Anas crecca) - често срещан и понякога многочислен зимуващ и преминаващ вид.
    По време на сезонните миграции на територията на стопанството се срещат и други представители на сем. Патици.
    - Лиска (Fulica atra) – гнезди във влажни зони с тръстика и папур и поне малко открита водна площ.

    Директор
    инж.Ганчо Иванов Петров
    Eмейл
    dgsnovazagora@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsnovazagora.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0887320718
    Адрес
    гр. Нова Загора, ПК 8900 ул. Петко Енев № 73
  • ДГС Свиленград

    ДГС Свиленград

    ТП ДГС Свиленград носи името си от гр.Свиленград , който е административен център и седалище на стопанството. Горите и горските площи от района са разположени в Източни Родопи, по поречието на р. Марица и южната част на Сакар планина. На север и североизток стопанството граничи с ТП ДЛС Тополовград, на изток с р.Тунджа,която е държавна граница с Р. Турция , на юг с р. Марица – държавна граница с Р. Гърция , на юг и югозапад с ДГС Ивайловград и яз.Ивайловгради на запад и северозапад с ТП ДГС Хасково. Релефът е еднообразен , като в преобладаващата част е с наклонени и стръмни склонове и заоблени,заравнени била, а в останалата част е равнинен с малки наклони. Горите в района на стопанството са разположени изцяло в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори. Преобладават площите с надморска височина 250м. Най-високата точка се намира в Сакар планина – връх Вишеград – 856м н.в. , а най-ниската – по поречието на р.Марица, източно от с. Кап. Андреево- 40м н.в. В границите на стопанството се намират средната част на водосбора на яз. Ивайловград и долното течение на водосбора на р. Марица. Разнообразието на релефа , различието в надморската височина , геоложката структура , влиянието на климатичните фактори и други са повлияли върху почвообразователния процес в района на стопанството.Тук се срещат три вида почви – алувиални, канелени – горски и хумусно –карбонатни. Върху тях са разположени насаждения от благун , космат дъб, зимен дъб , цер, червен дъб, съпровождащи се от мъждрян , габър , липа , и култури от бял и черен бор, кедър, акация, топола. Средно годишното залесяване на стопанството е 108 ха. Създават се предимно култури от дъб , топола , акация , бор, атласки кедър. ТП ДГС Свиленград стопанисва горски фонд - държавна собственост 20026,3 ха. Средното годишно ползване е 28100м3 стояща маса. Фауната на територията на стопанството е разнообразна. От пернатия дивеч се срещат яребици , кеклици , фазани , гълъби , пъдпъдъци и др., плаващ дивеч – гъски , патици , корморани , чапли и др., дребен дивеч – зайци , лисици , белки , златки и др., едър дивеч – елени , сърни , диви свине , чакали , вълци. Тук се срещат още ястреби , мишелови и царски орли.

    Директор
    Eмейл
    dgssvilengrad@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgssvilengrad.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0379/ 7-14-81
    Адрес
    гр.Свиленград, Ул.Цар Симеон Велики № 42
  • ДГС Сливен

    ДГС Сливен

    Държавно горско стопанство Сливен със седалище гр. Сливен е териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие Сливен. Регистрирано е в Търговския регистър на 28.06.2011 г.
    Стопанисва държавните горски територии, намиращи се в границите на община Сливен, която обхваща землищата на град Сливен, град Кермен и селата Бинкос, Блатец, Бяла, Въглен, Гавраилово, Гергевец, Глуфишево, Глушник, Голямо Чочовен, Горно Александрово, Градско, Драгодново, Жельо войвода, Злати войвода, Ичера, Калояново, Ковачите, Крушаре, Малко Чочовен, Младово, Николаево, Новачево, Панаретовци, Раково, Речица, Самуилово, Селиминово, Сотиря, Старо село, Струпец, Тополчане, Трапоклово, Чинтулово.
    Площта на горското стопанство е разделена на 6 горско стопански участъка – „Бяла”, „Раково”, „Ичера”, „Сливен – изток”, „Сливен – запад”, „ПП Сините камъни”.

    Държавно горско Сливен се намира в един невероятно красив кът - в част от южните склонове на Централна и Източна Стара планина.
    Обхваща планинските склонове на Хамзов дол, Чифлишка и Магарешка реки, река Колешница и др. притоци на Асеновска река, на която е изграден язовир “Асеновец” – приток на река “Тунджа”, както и склоновете на река Луда Камчия в североизточната част на горското стопанство и Сърнена Средна гора в Сливенското поле.

    Заема площ 36815 ха, при надморска височина от 140 до 1200 м.
    Горите обхващат 33080 ха, като 86,7 % от тях са с естествен произход. Защитните и рекреационни гори и земи и защитени територии обхващат 29089,8 ха площ, от която 25901,5 ха са залесени.
    Недървопризводителните площи общо са 2965 ха, като поляните са 1341 ха, а скалите – 1232 ха.

    Запасът без клони по групи гори възлиза на 996360 куб.м. В иглолистните гори е 198942 куб.м, в широколистните 797418 куб. м.

    Площта на защитените и рекреационни гори и земи и защитени територии е 28380,9 ха. В териториалния им обхват влизат Природен парк „Сините камъни” (11389,8 ха), защитените местности – „Агликина поляна”, „Хайдут дере”, „Божуровец” и „Железни врата”. В пределите им са и природните забележителности: „Долна мааза, „Халката” – един от символите на гр. Сливен, пещерата „Змееви дупки” с множеството сталактитови форми „Орелът”, „Змеят”, „Владишкия трон” и др.; пещерите „Песченик”, „Бъчвата”, „Хайдушка” – някогашни укрития на славни войводи, многовековната букова гора в местността „Кушбунар”.

    Ловностопанските територии са 1038,9 ха, от които 983,2 ха са залесени с широколистни и иглолистни видове. Те са предпочитано място в страната за международен ловен туризъм.

    Останки от тракийски надгробни могили, крепости, манастири, църкви, аязма, древни пътища от римското владичество и средновековието; легенди за чутовни хайдути и войводи; първите стъпки за развитие на текстилната индустрия на Балкански полуостров; традиционни празници, обичаи, културни и спортни събития, организирани сред невероятната природа на Природен парк “Сините камъни” и селата, намиращи се в района на горско стопанство Сливен разкриват богатото културно историческо развитие на този район.

    Изградената пътна мрежа в района на горското стопанство, наличието на ЖП линии София – Бургас, автобусните връзки с всички селища в община Сливен и извън нея също допринасят за устойчивото развитие на горския сектор в общината и областта.
    Хидрографската мрежа в района на горско стопанство Сливен е гъста, на места с големи наклони на надлъжните профили и променлив воден режим. Реките Луда Камчия, Асеновска, Дивешка, Беленска, Колешница и др. водят началото си от големите горски масиви в Стара планина. Има и много, но малки по размери долове, подхранващи горните течения и обогатяващи хидрографската мрежа. Водосборите на реките и притоците им са силно разчленени, което е предпоставка и за различните типове горски месторастения и разнообразен климат.

    Река Луда Камчия, образувана от съединяването на Голямата и Малката река води началото си от местността “Вратника”.

    Беленска река в горното си течение събира водите на Търничко дере, Арнаудски дол и Саса дере. Отличава се със скалисти легла, но без прагове, със стръмни до полегати брегове.

    Чифлишка река води началото си южно от билото на Стара планина и протича на юг до вливането си в яз.”Асеновец”. Леглото е скалисто с малко прагове. Бреговете й в горната част са полегати и обрасли с букови формации. Средните части са стръмни и оголени. Долните са стръмни до полегати и обрасли с дъбови формации.

    Асеновска река протича под яз.”Асеновец”. Бреговете й са стръмни, но обрасли с дървесно-храстова растителност.

    Магарешка река събира водите си на юг от централното било на Стара планина в м.”Бабина локва”. Преди навлизането й в ПП ”Сини камъни” приема Давидова река.
    Районът на стопанството попада в Европейско континенталната климатична област, преходно континенталната климатична подобласт. Пресеченият терен, разликата в надморската височина, различните изложения определят два климатични района:
    • Климатичен район на Източна средна България, с дялове:
    Средна част (100 – 350 м.н.в);
    Ниски части - поречието на р. Тунджа;
    Предпланините на Стара планина.

    • Задбалкански нископланински климатичен район, с дялове:
    Западна и централна част (500 – 1000 м.н.в.);
    Останалите части на горското

    Приблизителните абсолютни температури са +41˚С до –20˚С. Зимата е сравнително мека. Лятото, по високите части е умерено горещо, по ниските части – сухо и много горещо.

    Максимумът на валежите е през май – юни, минимумът февруари – март. Снежна покривка е 89 дни за ниските части и 120 за високите части на горското стопанство.

    Ветровете са северозападни, западни, северни и североизточни, с преобладание на западните. Характерен за района е вятърът бора̀, известен като „Сливенски”. В подножието на планинските склонове и по речните долини през лятото се създава местният планинско -долинен вятър - “вечерник”.

    Растителността и флората на горско стопанство Сливен са изключително интересни. Това се дължи най-вече на неговото специфично географско разположение и микроклимат.

    Флората е представена с над 1500 вида и подвида, като само в района на ГСУ „ПП Сините камъни” низшите растения са представени от 97 вида, а висшите от 1029 вида и 30 подвида. Голосеменните са 9 вида, а покритосеменните – 933 вида и 30 подвида.

    Най-многобройни са представителите на семействата: Сложноцветни (Asteraceae), Житни (Poaceae), Кремови (Liliaceae), Устноцветни (Lamiaceae), Бобови (Fabaceae), Салепови (Orchidaceae).

    Районът е богат на редки и застрашени от изчезване растителни видове, голямата част от които са български или балкански ендемити. Установени са над 110 вида с национален и международен статус на защита: урумово лале (Тulipa urumofii), нежен лопен (Verbascum humile), давидов мразовец (Colchicum davidovii), персийски крайспорник (Cheilantes persica), горска съсънка (Anemone sylvestris), одрински лопен (Verbascum adrianipolitanu), арабска етионема (Aethionema аrabicum), балканска козя брада (Tragopogon balcanicus), тракийско омразниче (Onosma thracica), Dactylorhiza kalopissii и др.

    Стопанството попада в: Тракийската горскорастителна област, подобласти Горна Тракия и Източна Стара планина, пояси:
    • Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите
    • Среден планински пояс на горите от бук и иглолистните

    В крайречни части, с надморска височина до 700 м са създадени тополови култури. В низините извън поречията на реките с надморска височина до 500 м има издънкови чисти и смесени насаждения от благун (Quercus conferta), цер (Quercus cerris), зимен дъб (Quercus sesiliflora) и др. Създадени са култури от черен бор (Pinus nigra), акация (Robinia pseudoacacia), орех (Juglans regia)и др.

    В пояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (500-700 м.н.в.), естествените насаждения са от зимен дъб, благун, бук (Fagus sylvatica maesiacus), габър (Ostrea orientalis) и цер (Q. cerris), а изкуствените – от бял (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra), в състава на които участват сребролистна липа (Tilia argentea), лиственица (Larix europaea) и др.

    В районите с надморска височина от 700 до 1200 м естествено са разпространени основно зимен дъб, бук, габър и в култури – бял бор, рядко смърч. По южните склонове често срещани са косматият дъб (Quercus pubescens) и келявият габър (Carpinus orientalis). От храстите в района са застъпени шипка (Rosa canina), дрян (Cornus mas), глог (Crataegus sp.), леска (Corylus avellana ) и др.
    От площта на горския фонд 89,2% е залесена, незалесената горска площ, подлежаща на залесяване е 770,0 ха, а недървопроизводителната е 8,0%. От залесената площ 28683,0 ха са естествени насаждения, а останалите 4397,0 ха (13,29%) култури.
    Незалесената дървопроизводителна площ е 770,0 ха, в т.ч. сечища 179,0 ха, пожарища и голини 591,0 ха.
    От недървопроизводителната площ преобладават поляните и скалите.
    Насажденията са отнесени към 18 стопански класове, съобразно функциите на горите, насоките на стопанисване, по-доброто използване възможностите на месторастенията и на видовото разнообразие.

    Санитарно състояние на гората

    На територията на горско стопанство Сливен състоянието на гората е добро.
    Повредите в бялборовите и черборови култури са предимно причинени от снеговали и снеголоми.
    Насажденията от зимен дъб страдат от суховършие.
    Повреди от гниене са установени по буковите и габърови дървостои, брезата.
    Основните насекомни вредители, причиняващи повреди на гората: обикновена борова листна оса (Diprion pini), зимна летораслозавивачка (Rhyacionia buoliana), голяма зимна педомерка (Erannis defoliaria), листоврътка (Tortrix viridana), гъботворка (Lymanttria dispar) по дъбовите насаждения, брезов цигарджия (Byctiscus betulae), тополов листояд (Melasoma populi).
    Повредите от незаконна паша и пожари са незначителни.

    Директор
    инж. Димо Димов
    Eмейл
    dgssliven@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgssliven.uidp-sliven.com/
    Телефон
    +35944 622742
    Адрес
    ТП ДГС СЛИВЕН 8800 Сливен, ул. „Орешак” № 15 А
  • ДГС Средец

    ДГС Средец

    Държавно горско стопанство “Средец” е разположено в югозападната част на Бургаска област.
    Територията на държавно горско стопанство “Средец” е разположена върху северозападните разклонения на Странджа планина и върху единично издигащи се възвишения в северната и северозападната част на стопанството.
    Площта на стопанството обхваща землищата на 31 населени места върху територията на Община Средец.
    Горите в района на ДГС "Средец", като източник на дървесина, странични ползвания и други полезности са от голямо значение за икономиката на общината.
    Най-високата точка на стопанството е Арабаджиев връх - 698 м н.в. на Българо-Турската граница, а най-ниската е в м.Аврамов мост - 20 м н.в., в североизточната част на стопанството.
    Общата площ на ДГС “Средец” е 43667,0 ха
    Разпределението на горския фонд по видове собственост е следното:

    - Държавни гори и земи - 19352,7 ха - 44,3%
    - Общински гори и земи - 20467,8 ха - 46,9%
    - Частни гори и земи - 3345,2 ха - 7,6%
    - Гори и земи на юридически лица - 435,1 ха - 1,0%
    - Гори и земи религиозна собственост - 66,2 ха - 0,2%
    Общо - 43667,0 ха - 100,0%

    Районът на стопанството представлява добра база за развитието на интензивно ловно стопанство със значителни дивечови запаси и видово разнообразие (благороден елен, сърна, дива свиня, заек,яребица,фазан и др.). От хищниците с повсеместно разпространение и значителна численост са : вълк,чакал,лисица, дива котка, бялка, пор ,язовец,невестулка.Богато е видовото разнообразие на птиците в общината ,особено по време на сезонните миграции-срещат се около 380 вида птици.Р.Факийска,р. Средецка ,р. Господаревска ,язовирите и микроязовирите, намиращи се на територията на стопанството, предлагат добри условия за провеждане на любителски риболов.

    Общата площ на защитените местности и природни забележителности е 657,6 ха, от която залесена 587,4 ха и незалесена 70,2 ха.
    Защитени местности:
    “Пладнището” , “Невестин гроб”, “Белият камък”, “Находище на див божур”
    Природни забележителности “Долмени”- 3 броя, Природна забележителност “Големия камък”

    През десетилетието е предвидено да се изведат сечи на площ 25894,1 ха, при които ще се отсекат 582250 куб.м. стояща маса (без клони) или средногодишно от площ 2589,4 ха ще се добиват 58225 куб.м. стояща маса, което представлява 1,50% от общия запас на държавните и общински гори (3873170 куб.м) и 74,2% от средния им годишен прираст (78482 куб.м). От 1 хектар залесена площ (36102,5 ха) е предвидено да се добиват 1,61 куб.м.
    В държавните гори е предвидено да се изведат сечи на площ 13271,1 ха, при които ще се добият 305265 куб.м стояща маса (без клони)
    В общинските гори е предвидено да се изведат сечи на площ 12623,0 ха, при които ще се добият 276985 куб.м стояща маса (без клони)

    Директор
    инж. Димитър Киряков Янков
    Eмейл
    dgssredets@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgssredets.uidp-sliven.com/
    Телефон
    05551 /33-93, 35-62
    Адрес
    гр.Средец п.к 8300, ул.”Васил Коларов” № 92
  • ДГС Стара Загора

    ДГС Стара Загора

    Държавно горско стопанство Стара Загора, стопанисва гори на територия от 39354,7 ха.
    ДГС Ст. Загора е разположено в южните склонове на Сърнена Средна гора и северозападните разклонения на Сакар планина. Средната надморска височина варира от 100м до 900м.Държавно горско стопанство е разположено на територията на четири общини -Стара Загора, Гълъбово , Раднево и Опан . На изток граничи с ДГС Нова Загора, на запад с ДГС Чирпан на север с ДГС Мъглиж и Казанлък на юг с ДГС Тополовград и Хасково.
    Разпределението на стопанисваната площ включва иглолистни, широколистни, високо стъблени, издънкови за превръщане и нискостъблени гори.Според вида на собственост устроената площ се разпределя, като Държавните гори заемат 30224.7 ха ,
    което е 76,8%,Частни гори с площ 6084.5 ха коетое15.5%,Общински гори с площ 264.8 ха което 5.8%,гори на юридически лица 56.2 което е 0.1% и гори върху територии временно стопанисвани от общината с площ 724,4 ха което е1,8% от общата площ.
    В Държавно горско стопанство Стара Загора има обособени четири охранителни участъка- Старозагорки мин.бани, Дълбоки, Колхида и Гълъбово.
    На територията на ДГС се намират и откритите рудници “Марица Изток”.Тук са из-
    вършени залесявания върху насипища с широколистни видове за подобряване почве-
    ното богатство и възстановяване на ландшафта и околната среда.
    Средногодишното ползване възлиза на 42599 куб.м .лежаща маса. Основна част от ползването по маса се реализира от възобновителни, отгледни и санитарни сечи.
    Едновременно с ползването от горите Държавното горско стопанство се грижи за
    възобновяване им.Стопанството е едно от зелените стопанства в България.По последното лесоустройство средногодишното залесяване възлиза на 2 13 дка..
    На територия на ТП -ДГС има два горски разсадника.В разсадник “Зора ” има създадени
    базови източници за производство на семена от селектирани видове от сребро листна липа, атласки кедър, питомен кестен, лешник и акация. Стопанството разполага със семена от акациевата градина. На територията на р-к Старозагорски минерални бани има създаден вегетативен базов източник от сребрист смърч.
    В района има голямо разнообразие на растителни и животински видове. От растителните видове тук се срещат редки растения като режещ кладиум ,гръцка ведрица , циклама, седефче ,горска съсенка ,руска самодивска трева ,зайча сянка и много лечебни растения. От живо-
    тинските видове тук обитават благороден елен, сърна, дива свиня ,заек, яребици ,фазани и др.
    Държавно горско стопанство Стара Загора работи успешно с ЮИДП Сливен,РДГ Стара Загора, Лесозащитна станция гр. Пловдив, както и с РДВР Стара Загора и Противопожарна
    охрана Стара Загора.
    FSC® - сертифицирано стопанство
    Лицензионен код: FSC® С118598;
    Сертификационен код: CU-FM/COC-847512;

    Директор
    инж. Иван Колев Чергеланов
    Eмейл
    dgsstarazagora@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsstarazagora.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0889320855
    Адрес
    гр.Стара Загора, ул.”12-ти пехотен полк” 22
  • ДГС Стара река

    ДГС Стара река

    Държавно горско стопанство "Стара река" се намира в Сливенска област между 26˚11̀ 26̀̀ ̀ и 26˚20 ̀ 39̀ ̀ източна дължина по Гринуич и между 42˚53̀ 42̀̀ ̀ и 42˚59̀ 24̀ ̀ северна ширина.”Горите му са разположени по северните склонове на Средна Стара планина между Еленско-Твърдишката и Котленската планини.
    По отношение на релефа територията на горското стопанство условно може да се раздели на две, а именно: северно от линията Стара река-Божевци-Козин дол и южно от тази линия до билото на Стара планина. Южната част се характеризира с типичен планински характер- с големи наклони и сравнително по-по големи надморски височини. Релефът северно от линията Стара река-Божевци-Козин дол е хълмисто –планински и предпланински и се характеризира с умерен наклон и по малка надморска височина.Най високата точка на горското стопанство е връх Червената пръст-1115 м.н.в. ,а най ниската -350 м.н.в. в северната част до Боринска река.

    Директор
    инж. Ивайло Кънчев Русев
    Eмейл
    dgsstarareka@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsstarareka.uidp-sliven.com/
    Телефон
    04552/ 2161, 2162
    Адрес
    с.Стара река ПК 8841, ул. Съби Димитров № 1
  • ДГС Сунгурларе

    ДГС Сунгурларе

    ЗАКРИТО

    Директор
    Eмейл
    Уебсайт
    Телефон
    Адрес
  • ДГС Твърдица

    ДГС Твърдица

    Държавно Горско Стопанство „Твърдица” се намира в Сливенска област и заема земите на Община Твърдица.Съседните Държавни Горски Стопанства са както следва: ка север – ДГС”Буйновци”,ДГС”Елена” и ДГС”Стара река”, на изток – ДГС „Сливен”, на юг ДГС”Нова Загора” и на запад – ДГС” Гурково”.
    ДГС”Твърдица” заема южните склонове на част от Твърдишко – Еленската планина, която е част от Централна Стара планина, хълма „Меджерлик” е част е от северните склонове на Сърнена Средна гора.Пространството между полите на Стара планина и Средна гора е заето от част от Подбалканското поле.
    Релефът на стопанството е Старопланински , Средногорски и равнинен.Най ниската точка се намира по поречието на р.Тунджа – 205м а най-високата е вр.Чумерна – 1536 м.
    Територията на ДГС”Твърдица” попада във водосбора на средното течение на р.Тунджа.В югозападната част се намира яз.”Жребчево” , който събира и водите на Твърдишка река.Тя води началото си от билото на Стара планина , като реки Топла и Студена , които се събират на гр.Твърдица.Други реки са:Блягорница, Беленска,Боров долска, Голяма река и Малка река.Тези водни течение не пресъхват през цялата горина.През различните сезони техния дебит е непостоянен.

    Райна на ДГС”Твърдица” не се отличава с широкопочвено разнообразие, въпреки големия диапазон на надморските височини от 200м до 1536м.н.в.
    Санитарното състояние на насажденията в ДГС”Твърдица” е добро.Почистването на сечищата и своевременното събиране на сухата и паднала маса намалява условията за появяване на насекомни и гъбни вредители и подържат доброто санитарна състояние на насажденията.Щетите , нанасяни по горите включват и всички абиотични фактори като :снеговали, снеголоми, ветровали, ветроломи, късни пролетни и ранни есенни слани , повреди от дивеч,суша ,паша на домашни животни , пожари , механични повреди при сеч и много други повреди причинявани от човешката дейност.Своевременните мерки допринасят за положителни резултати против насекомните вредители и доброто състояние на гората.
    В България са известни 763 вида растения които се използват в народната медицина, от тях 300 вида се прилагат в научната медицина.Много ценни билки са и някой тревисти растения които се срещат главно по поляните , дивечовите ниви и ливади.На първо място това е жълтия кантарион следван от балканска чубрица, бял равнец, лайка, подъбиче, диво кокиче, синя тинтява, чувен, коприва , горска ягода.В района на стопанството има различни лечебни растения които са поставени по ограничителен режим на ползване, като : лудо биле, червен божур, лазаркиня и лечебна иглика.По данни на РИОЗ Ст.Загора , освен описаните тук лечебни растения в района на стопанството са установени още около 50-60 вида , чието разпространение е твърде ограничено в горите но се срещат в земеделските земи, пустеещите площи, крайречните хласталачни формации и т.н.Някой от тях са: камшик , градко омайниче, бяло и обикновено подъбиче , подбел ,лечебен подбел , лечебен и гъстоцветен лопен, вълча ябълка, обикновен пелен , змийско мляко, сибирски девисил, пача трева, очанка , изправен очеболец , теснолистен и широколистен живовляк, папрати – мъжка, орлова,сладка, овчарска торбичка, маточина ,вратика , гингер и др.В района се срещат и някой редки и защитени растителни видове това са джел,батински синчец, горска съсенка,български ранилист, българско подрумиче и гръдска верица.
    На територията на ДГС”Твърдица” със Заповед № 425 от 18.05.1987г. на КОПС е обявена природна забележителност „Еленска глава” (Тиса), з-ще на с.Боров Дол – естественно находище на тис .Природната забележителност е добре охранявана. Състоянието на естественото насаждение е добро.
    В землището на гр.Твърдица в поземления фонд се намира и природната забележителност „Голямата топола” , от вида бяла топола с възраст над 100 години.Годишното ползване на дървесина р около 40000 м3 стояща маса .
    На територията на ДГС Твърдица се намира горски разсадник Блягорница с обща площ 29дка,от които семенища 10дка,угари 16дка,застроена площ 1дка и незастроена площ 1дка.В разсадник Блягорница се отглеждат иглолистни и широколистни дървесни видове съответно 586 хил.бр. и 69 хил.бр.широколистни.
    На територията на ДГС Твърдица в държавния дивечов участък са таксирани и преброени следните видове дивеч,птици и животни:благороден елен, сърна, дива свиня, муфлон, заек, вълци, чакал, лисица, скитащи кучета , черен пор, бялка, сврака, сива врана , посевна врана, яребици и други

    Директор
    инж.Коста Петров Ашламов
    Eмейл
    dgstvurditsa@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgstvurditsa.uidp-sliven.com/
    Телефон
    045442534
    Адрес
    гр. Твърдица ПК 8890, ул. Балкан №29
  • ДГС Тича

    ДГС Тича

    ЮИОДП ДП ТП Държавно горско стопанство – Тича се намира в сливенска област Община Котел. На север граничи с ДГС- Омуртаг , на изток с
    ДГС Върбица ,на юг с ДЛС Котел и на запад с ДЛС Котел и ДГС -Омуртаг.
    ДГС –Тича е разположено на север от централното било на Източна Стара планина и заема изцяло склоновете на „Лиса планина”и северните склонове на Котленско – Върбишкия дял на главната Старопланинска верига.
    ДГС –Тича попада в Горнотракийската горско растителна област.
    Т- ГТ- Горна Тракия
    Т-І Долен равнинно –хълмист и халмисто планински пояс на дъбовите гори/0-700м.нв.
    Т-І-2Пояс на равнино хълмистите дъбови гори/0-500м.нв.
    Голямото различие в надморската височина определя и разнородния релеф и видовия състав на горите.

    І Релеф
    Районът на ДГС –Теча има пресечен планински и полупланински релеф.От централното било на Източна Стара планина се отделя
    В северозападна ,а след това в североизточна по билото на „Лиса планина,,коята е вододелна между водосборите на реките Янтра и Голяма Камчия.Водите на Янтра се вливат в р. Дунав ,а на Г.Камчия в Черно море.
    Районът на ДГС- Тича е разположен между надморска височина
    280 м./подотдел203 ф /при излизане на Г.Камчия от територията на стопанството и 1053 м.-най-високата точка връх „Голям Лисец”.
    Хидрогравската мрежа обхващта горната част от водосборния басейн на река Голяма Камчия и най-горната част от водосбора на р. Янтра.
    Река Голяма Камчия започва от главното било на Лиса планина
    В месност „Равна локва= под името „Лесков дол” тече в източна посока и до м. „Черния вир”носи името „Братанска река”.Следкато приема водите на р.”Черна”до с.Тича носи името р.Тича а от с.Тича надолу р.Голяма Камчия.
    Водният отток е в зависимост от количеството на валежите- голям през зимата и пролетта и малък през лятото и есента .
    От водосбора на р.Янтра притоци са Букарев дол, Изворите и Припознатия дол.
    Климатичните условия имат решаващо значение за формирането на типовете горски месторастенияи горскостопанско
    райониране.
    Територията на стопанството попада в Европейско-континенталната климатична област,умерено-континенталната подобласт ,Прибалкански климатичен район/Л.Събев, Станев/
    Зимата е сравнително студеназа м януали в по ниските места е около -10 оСа за по високите около -30оС
    Санитарното състояние на горите в ДГС-Тича е добро .Щетите се нанасяни по горите са биотични и абиотични. Постоянните и своевременни мерки допринасят за ограничаване на вредните последствия за гората, най-вече причинявани от човешката дейност.

    Директор
    инж.Кемал Джемал Вейс
    Eмейл
    dgsticha@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsticha.uidp-sliven.com/aboutdgs.php
    Телефон
    04584 2337
    Адрес
    с.ТИЧА, Община Котел
  • ДГС Тунджа

    ДГС Тунджа

    ТП на ЮИДП-СЛИВЕН - Държавно горско стопанство “Тунджа” - Ямбол е разположено в Югоизточна България, на територията на Област Ямбол- общините: Ямбол;”Тунджа” и Стралджа
    Горскостопанската единица носи името на р. Тунджа, разположено е основно в Тракийската низина и една малка част в Странджа планина.
    Държавно горско стопанство “Тунджа”, стопаниства обща площ - 22 472 ха., от тях ДГФ- 16 290 ха; ОГФ-3 912 ха; ЧГФ- 2 214 ха и др. собственост- 56 ха.
    През територията на горското стопанство тече една от най-големите реки в нашата страна – р. Тунджа.
    Релефът на ДГС”Тунджа”- Ямбол е преобладаващо равнинен и с малки наклони (равнинно- хълмист), в някой части с широко разлати склонове с умерен наклон и заоблени била (хълмисто- предпланински).
    Надморската височина е между 100 м. надм. в.- на морското равнище и 515 метра за Бакаджиците.
    Обликът на естествената растителност е лонгозен- летен дъб, полски ясен, цер, бял бряст, тополи, върби, клен. В последните години се създават култури от евроамерикански тополи, акация, гледичия, чинар, червен дъб и др. За производството на необходимия посадъчен материал, поделението разполага с Горски разсадник с национално значение - ”Ормана”
    Средногодишното ползване на дървесина в ДГФ, предвидено по ЛУП е в размер на: 17 614 м3- лежаща маса.
    Защитените природни обекти на територията на поделението са:
     Резерват “ Горна Топчия”-, естествена лонгозна гора, наподобаваща тропическа джунгла с 265 растителни вида и 500- животински, естествено местообитание на колхиски фазан.
     Защитени местности: “Дебелата Кория”- естествена ясенова и брястова гора ; “Иванов гьол” в м. “Ормана” –естествено находище на блатно кокиче; и “ Блестящото лале”- единственото находище на блестящо (Tulipa splendens Delip.)- български ендемит.
     Природна забележителност: “ Мразовец” - в м. “Ормана”- естествено находище на мразовец ( Colchicum diampolis Delip.et Ceschm.) – български ендемит.

    Директор
    инж.Галина Петрова Мартинова
    Eмейл
    dgstundzha@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgstundzha.uidp-sliven.com/
    Телефон
    046 66 26 70; факс : 046 66 26 75
    Адрес
    гр. Ямбол, ул. “ В. Караьозов “11
  • ДГС Харманли

    ДГС Харманли

    Държавно горско стопанство Харманли обхваща обща площ от 91 500 ха на общините Харманли ( 69 200ха) и Симеоновград ( 22 300ха). Седалището на стопанството е в град Харманли.
    Държавните горски територии са 7 500ха и са разпределени по общини, както следва:
    • Харманли – 6 000ха;
    • Симеоновград – 1 500ха;
    Останалите 84 000ха ca недържавни горски територии – общински, собственост на физически и юридически лица, собственост на религиозни организации, гори на ССФ и МОСВ.
    Административните граници на стопанството, съвпадат с териториите на общините Харманли и Симеоновград.
    ТП”ДГС Харманли” е разположено в долната част на Горнотракийската низина – източното поречие на река Марица, която на юг преминава в ридовете на Източни Родопи, а на североизток в склоновете на Сакар планина.
    Релефът е разнообразен, което определя и различни климатични условия. На север от река Марица релефа е слабо хълмист, а на североизток - на неголеми възвишения от Сакар планина. Южната част на стопанството попада изцяло в Източни Родопи, където релефа е нископланински.
    Растителност - преобладават чистите и смесени издънкови дъбови гори – предимно от благун, цер, зимен дъб, космат дъб. Иглолистните насаждения са представени от черборови и бялборови култури, смесени с издънков дъб. Широколистните високостъблени насаждения са представени предимно от тополови и други култури.
    Годишното ползване по ЛУП възлиза на 3000 куб.м. стояща маса.
    Предимно се добиват дърва за огрев от твърди широколистни, което е определено от преобладаващия вид гори.
    Предвидените годишни залесявания са в размер на 200 дка.

    Директор
    инж.Стефко Иванов Желязков
    Eмейл
    dgsharmanli@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgsharmanli.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0882 48 40 80
    Адрес
    гр.Харманли, ул.”Петко Каравелов” № 2
  • ДГС Хасково

    ДГС Хасково

    ТП”Държавно горско стопанство Хасково”
    Административните граници на стопанството съвпадат с общините Хасково, Димитровград, Харманли, Симеоновград, Минерални бани, Стамболово и Маджарово.
    Седалището на стопанството е в гр.Хасково.

    Обща площ на горските територии – 91412 ха, от която залесена 79552 ха
    От тях:
    Държавни горски територии – 32573 ха
    Общински горски територии – 50066 ха
    Собственост на физически лица – 3399 ха
    Собственост на юридически лица – 749 ха
    Собственост на религиозни организации – 399 ха
    Гори в ССФ – 4213 ха
    Гори на МОСВ – 13 ха

    Географско местоположение - южната част на Горнотракийската низина, Сакар и Източни Родопи.
    Според горскорастителното райониране стопанството попада в Тракийската горскорастителна област – подобласт Горна Тракия и Южна крайгранична област – подобласти Арда и Долна Марица.
    Релефът е разнообразен, като от север на юг се развива от равнинен, равнино-хълмист, хълмист до хълмисто-предпланински. Най-ниската точка е на 50 м н.в. в землището на с.Доситеево, покрай р.Марица, а най-високата 860 м н.в. - връх Аида.
    Горите на ТП”ДГС Хасково” попадат почти изцяло в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори.

    Климат - разнообразният релеф определя и различни климатични условия. Територията на стопанството попада в Преходно-континенталната подобласт на Европейско-континенталната климатична област и Южнобългарската подобласт на Континентално-средиземноморската област. Зимата е мека със средни януарски температури около 1 градуса. Лятото е горещо и сухо със средна юлска температура 24 градуса. Продължителността на вегетационния период е 6,5-7 месеца.

    Растителност
    В района на стопанството преобладават чистите и смесени издънкови дъбови гори (предимно от благун, цер, зимен дъб и космат дъб). На второ място са иглолистните насаждения, които почти изцяло са представени от бялборови и черборови култури, смесени с издънков дъб. Широколистните високостъблени насаждения са представени предимно от тополови и други култури. Естествените широколистни вискостъблени насаждения представляват малка част от площта на стопаснтвото.
    По видове гори залесената площ на стопанството е разпределена както следва: Иглолистни – 10%, Широколистни високостъблени – 6%, Издънкови за превръщане – 73%, Нискостъблени – 11%.

    Годишното ползване на дървесина по ЛУП възлиза на 35954 куб.м. лежаща маса. Предимно се добиват дърва за огрев от твърди широколистни, което е определено от преобладаващите вид гори и дървесни видове в района на стопанството.
    Предвидените залесявания са в размер на 1650 дка.
    Стопанството разполага с два горски разсадника:
    - „Димитровград”, който се намира в гр.Димитровград и е с площ 118.6 дка
    - „Български кър”, който се намира в гр.Харманли и е с площ 74.9 дка

    Директор
    инж.Любомир Розенов Илиев
    Eмейл
    dgshaskovo@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgshaskovo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    038/66-22-32
    Адрес
    гр.Хасково, п.к. 6300 бул.”Г.С.Раковски”№6,
  • ДГС Царево

    ДГС Царево

    Горско стопанство Царево е разположена върху част от североизточните склонове на Странжа планина, като на изток достига до Черно море.
    Горите на стопанството представляват един голям непрекъснат комплекс с приблизителна форма на неправилен правоъгълник с държина северозапад – югоизток около 40 км и ширина на североизток – югозапапад 12 км.
    Странджа е слабо нагъната планина. Многобройни била, ниски и разлати и отчасти поиздигнати, и очертани, заедно със многобройните долове придават сложен и пресечен характер на терена. Най-високата точка на територията е връх “Папия” – 502 м н.в., а най-ниската – горите около морския бряг – 1-10 м н.в.
    Терените в източната част на стопанството (покрай морето) са предимно полегати и равни, докато в западната и по-специално в югозападната са стръмни и силно пресечени. Преобладават терени с надморска височина 51- 100 м (33,2 %), 151-200 м (25,5 %) и др.
    Не голямата денивелация на терена в стопанството определя формирането на малко на брой месторастения от един лесорастителен пояс – Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и два подпояса – подпояс на крайречните и лонгозни гори и подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори.
    Общата площ на ГФ на територията на стопанството е 29 175 ха, в т.ч.:
    97 % държавен, 2 % частен, 1 % общински.
    Преобладаващи са издънковите дъбови гори на площ от 21468 ха – 73,58 % от общата площ на стопанството и 82,25 % от залесената горска площ, като по-голяма част от тях са на възраст над 60 години. Най-често срещаните дървесни видове са зимен дъб – 10366 ха или 39,7 % и благун – 10000 ха или 38,3 % от залесената горска площ.
    За опазване на уникалното биологично разнообразие в Източна Странджа, част от територията на Горско стопанство Царево 17 219.9 ха попада в границите на ПП ,,Странджа” . В тази територия се намират и двете големи защитени местности:
    1.Защитена местност ,,Силистар”-обща площ 773.3 ха, от която горски фонд-698,8 ха-обявена със Заповед 608/01.09.1992 г. на МОСВ гр. София.
    2.Защитена местност ,,Устието на р. Велека” – обща площ 1511,2 ха, от която 1121,9 ха от горския фонд-обявена със Заповед 608/01.09.1992 г. на МОСВ гр. София.
    Други защитени местности на територията на Горско стопанство Царево извън ПП ,,Странджа” са:
    1.Природна забележителност ,,Попова скала” – скално образование с площ 30,8 ха .
    2.Вековни дървета – Полски ясен в землището на с.Фазаново.
    В границите на стопанството са запазени популациите на много реликтни видове от средиземноморската и понтийска флора, находищата на които се намират единствено в тази част на Странджа.
    Съчетанието на полупланински релеф в горите на стопанството и речните долини на реките вливащи се в морето обуславят богато дивечово разнообразие. Най- често срещания дивеч предмет на лов са: – дива свиня, благороден елен, сърна, лисица, чакал, горски бекас и прелетни водоплаващи.
    ТП "ДГС - Царево" има изготвен доклад за гори с висока консервационна стойност, който при проявен интерес може да бъде разгледан на адрес:http://uidp-sliven.com/files/etc/file59915c2867b35_Doklad-GVKS-Tsarevo.pdf

    Директор
    инж.Николай Василев Вълчанов
    Eмейл
    dgstsarevo@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgstsarevo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0887/096 284; 0590/5 21 73
    Адрес
    гр.Царево, ул. "Хан Аспарух" № 25
  • ДГС Чирпан

    ДГС Чирпан

    Държавно горско стопанство „Чирпан” носи името на гр. Чирпан, където е седалището му. Горите на стопанството са разположени изцяло на територията на Старозагорска област и граничат: на север - с ДГС „Казанлък”, на изток - с ДГС „Стара Загора”, на югоизток - с ДГС „Хасково”, на юг - с ДГС „Първомай”, на югозапад - с ДГС „Асеновград”, на запад - с ДЛС „Чекерица” и на северозапад - с ДГС „Павел баня”.
    В сегашните си граници ДГС „Чирпан” обхваща цялата територия на две общини – Чирпан и Братя Даскалови и землището на едно село от община Ст. Загора, както следва:
    Община Чирпан – с. Могилово, с. Яворово, с. Винарово, с. Средно градище, с. Изворово, с. Спасово, с. Рупките, с. Яздач, с. Малко тръново, с. Свобода, с. Стоян Заимово, с. Гита, с. Осларка, с. Държава, с. Ценово, с. Зетьово, с. Целина, с. Златна ливада и гр.Чирпан.
    Община Братя Даскалови – с. Братя Даскалови, с. Верен, с. Голям дол, с. Горно Белево, с. Горно ново село, с. Гранит, с. Долно ново село, с. Кольо Мариново, с. Малко дряново, с. Малък дол, с. Марково, с. Медово, с. Мирово, с. Найденово, с. Опълченец, с. Оризово, с. Партизанин, с. Плодовитово, с. Православ, с. Славянин, с. Съединение, с. Сърневец и с. Черна гора.
    Община Стара Загора – с. Пъстрово.
    Територията на стопанството се пресича от жп линията София – Бургас и автомагистрала „Тракия”.
    Администрацията на стопанството и трите стопански участъка е в гр. Чирпан. В горско - административно отношение ДГС „Чирпан” се числи към РДГ „Стара Загора”.
    б/ Географско положение
    Държавно горско стопанство „Чирпан” е разположено изцяло в Южна България – Тракийска горскорастителна област, подобласт Горна Тракия. Обхваща основно южните, както и част от северните склонове на Средна гора, Чирпанските възвишения и равнината южно от тях до р. Марица.
    в/ Релеф
    Релефът, на територията на стопанството, е твърде разнообразен. Най–южните части на стопанството, по поречието на р. Марица и Омуровска река, са с подчертано равнинен релеф, с н.в. 200 – 400 м, който постепенно преминава в хълмист, към Чирпанските възвишения. По склоновете на Средна гора е типично планински, на места с н.в. 600 – 1000 м, на стръмни склонове, с ясно изразени била и долове. Горският фонд е съсредоточен предимно на север от линията с. Братя Даскалови – с. Спасово – с. Малко тръново, а на юг (до р. Марица) се срещат сред селскостопанския фонд отделни комплекси, или групи горички. Най–ниската точка е по поречието на р. Марица, в землището на с. Златна ливада – отдел 309 (105 м н.в.). Най–високата точка е връх Батаклък – отдел 8 (1066 м н.в.).
    Средно годишно ползване в ДГС Чирпан – стояща маса 34075 куб.м. лежаща маса 27785 куб.м.
    Защитени природни обекти в района на държавно горско стопанство „Чирпан”, съгласно протокола за категоризация на горите и земите от горския фонд са били обособени следните защитени обекти:
    а/ Природни забележителности – с обща площ 77.7 ха, от която 68.4 ха залесена и 9.3 ха незалесена.
    1. „Чирпанска кория” – с обща площ 53.0 ха, от която 48.9 ха залесена и 4.1 ха незалесена. Обявена със заповед № 3384/08.12.1966 г. на МГГП.
    2. „Вкаменената сватба” – с обща площ 19.9 ха, от която 19.5 ха залесена и 0.4 ха незалесена. Обявена със заповед № 3039/03.10.1974 г. на МГГП.
    3. „Малките острови” – с обща незалесена площ 4.8 ха. Обявена със заповед № 693/27.07.1987 г. на МГГП.
    б/ Исторически места – с обща площ 262.2 ха, от която 251.7 ха залесена и 10.5 ха незалесена.
    1. „Конопището” – с обща незалесена площ 0.5 ха. Обявено със заповед № 2122/21.01.1964 г. на КГГП.
    2. „Бабалия” – с обща незалесена площ 0.5 ха. Обявено със заповед № 2122/21.01.1964г на КГГП.
    3.„Ефендиеви гори” - с обща незалесена площ 0.3 ха. Обявено със заповед № 2122/21.01.1964 г. на КГГП.
    4. „Дерменка” – с обща площ 110.4 ха, от която 109.7 ха залесена и 0.7 ха незалесена.
    5. „Зюмбюлюка” – с обща залесена площ 40.1 ха. Обявено със заповед № 2122/21.01.1964 г. на КГГП, под името „Зюмбюлташ”, с площ 5.0 ха, разширено със заповед № 2108/20.12.1984 г. на КОПС. Обявеното през 1964 г. историческо място „Дартарли” сега попада в разширеното историческо място „Зюмбюлюка”
    6. „Равния рът” – с обща площ 5.0 ха, от която 4.9 ха залесена и 0.1 ха незалесена. Обявено със заповед № 2122/21.01.1964 г. на КГГП, разширено със заповед № 2108/20.12.1984 г. на КОПС.
    7. „Трънката – Бутраклъка” - с обща площ 60.1 ха, от която 58.1 ха залесена и 2.0 ха незалесена. Обявено със заповед № 3813/12.12.1974 г. на МГГП, разширено със заповед № 2108/20.12.1984 г. на КОПС.
    8. „Шумата” – с обща залесена площ 0.2 ха. Обявено със заповед № 3813/12.12.1974г на МГГП.
    9. „Чидимлака” – с обща залесена площ 0.1 ха. Обявено със заповед № 3813/12.12.1974 г. на МГГП.
    10. „Габърска дълга могила” – с обща залесена площ 0.2 ха. Обявено със заповед № 3813/12.12.1974 г. на МГГП.
    11. „Тресков кладенец” – с обща залесена площ 0.5 ха. Обявено със заповед № 3813/12.12.1974 г. на МГГП.
    12. „Мандрата” – с обща залесена площ 0.5 ха. Обявено със заповед № 3718/28.08.1975 г. на МГГП.
    13. „Делчиваново усое” – с обща залесена площ 0.1 ха. Обявено със заповед № 3718/28.08.1975 г. на МГГП.
    14. „Ванда бунар” - с обща залесена площ 0.1 ха. Обявено със заповед № 454/12.02.1976 г. на МГГП.
    15. „Усоето” - с обща залесена площ 0.1 ха. Обявено със заповед № 454/12.02.1976г на МГГП.
    16. „Корийката „ - с обща залесена площ 0.1 ха. Обявено със заповед № 454/12.02.1976 г. на МГГП.
    17. „Каваклийка” – с обща площ 43.4 ха, от която 36.8 ха залесена и 6.6 ха незалесена. Обявено със заповед № 2107/20.12.1984 г. на КОПС.

    Директор
    инж. Димчо Динев Радев
    Eмейл
    dgschirpan@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dgstchirpan.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0416/93072
    Адрес
    гр.Чирпан ПК 6200, ул. Пейо Яворов № 18
  • ДЛС Граматиково

    ДЛС Граматиково

    Държавно ловно стопанство „Граматиково" се намира в сърцето на Странджа планина, сред величествени дъбови и букови гори, само на 95 км. от летище Бургас и на 550 км от аерогара София. Територията му е хълмисто-планинска, с ниски заравнени била, прерязани от дълбоки долове. Най-високата точка в района е върхът в местността „Телечарника" - 487 м н. в., а най-ниската - край живописната река Велека, 45 м н. в. Общата ловностопанска площ е 31 038 ха, а площта на горската територия - 21 071 ха.
    Най-характерните представители на животинския свят, обект на лов в района на стопанството са благороден елен, дива свиня, сърна, вълк, лисица, чакал, дива котка и горски бекас.
    Годишния план за отстрел през последните години е следния:
    I. Благороден елен- 13 бр. ( в т. ч. - 3 трофейно зрели мъжки)
    II. Елен лопатар - 2 бр.
    III. Сърна - 34 бр. ( в т. ч. - 12 трофейно зрели мъжки)
    IV. Дива свиня - 238 бр. ( в т. ч. - 22 трофейно зрели мъжки)
    Най-често срещащите се дървесни видове са дъб- благун и зимен дъб, източен бук, цер, габър, трепетлика и т.н. От растителните видове на територията на стопанството се срещат - странджанската зеленика, странджанска боровинка, калуна, странджанско бясно дърво, обикновен тис и др.
    Годишното ползване на дървесина в стопанството е около 32 000 пл. мЗ.
    На територията на ТП ДЛС „Граматиково" се намира горски разсадник-дендрариум на редки и екзотични растителни и дървесни видове.
    Част от територията на ДЛС „Граматиково" е включена и в Природен парк
    „Странджа", на територията на стопанството се намират и следните защитени
    територии - резерват „Тисовица" и защитената местност „Парория".
    4. Като териториално поделение на ЮИДП - гр. Сливен, ДЛС „Граматиково"
    поддържа контакти с контролният орган Регионална дирекция по горите - гр. Бургас,
    РУ „Полиция" - гр. Малко Търново и гр. Царево, У „ПБС" - гр. Царево и гр. Малко
    Търново, Община Царево, Община Малко Търново, Районна прокуратура - гр. Малко
    Търново, СЛРД „ Сокол 2001" - гр. Малко Търново, ТП на Изпълнителната агенция по
    рибарство и аквакултури и др.

    Директор
    инж.Ганчо Кръстев Костадинов
    Eмейл
    dlsgramatikovo@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dlsgramatikovo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    05958/22-30
    Адрес
    с. Граматиково п.к 8166
  • ДЛС Мазалат

    ДЛС Мазалат

    „ТП ДЛС - Мазалат” носи името на старопланинския връх Мазалат.В границите му попадат южните склонове на Троянско-Калоферският и Шипченският дял на Средна Стара Планина, както и северните склонове на Сърнена /Източна/ Средна гора.Намира се до прочутата българска Розова долина на гр.Казанлък.По форма територията на стопанството наподобява неправилен многоъгълник с максимална дължина от север на юг 34,0 км, и от запад на изток – 27,7 км.Намира се на 220 км от аерогара София и на 200 км от летище Бургас. Релефът е типично планински, като надморската височина варира от 1524 м при най-високата точка – връх Исполин, до 150 м в най-ниската точка в района на фазанарията до с.Трънково.Общата площ на стопанството възлиза на 29 884,4 ха.Годишното ползване е 71 846 м³ стояща маса.Горската растителност е разнообразна.Тук намират условия за растеж и развитие голям брой горскодървесни, храстови и тревни видове, по-важни от които са:бял и черен бор, дуглазка, смърч, веймунтов бор, европейска лиственица, атласки кедър, бяла и черна мура, деодарски кедър, сребрист смърч, бук, габър, зимен дъб, благун, цер, полски бряст, планински ясен, трепетлика, явор, мъждрян, орех, келяв габър, черна елша, сребролистна липа, клен, череша, летен дъб, бяла и черна топола, бяла върба, шестил, обикновен кестен, полски ясен, киселица, червен дъб, бреза, акация, леска, глог, дрян, бръшлян, шипка, черна боровинка,риган, бял равнец и други.
    Преобладават буковите гори с основен дървесен вид Fagus silvatika L.
    Всички предвидени мероприятия за залесяване са съобразени с изискванията на
    Наредбата за възлагане на дейности в горите.
    Предвидено е годишно ново залесяване на площ от 10,8 ха.
    На територията на стопанството има разсадник в гр.Павел баня с площ от 49,9 декара.В разсадника се произвеждат необходимите фиданки за нашето залесяване и декоративни видове.
    В горскоадминистративно отношение ДЛС „Мазалат” се намира в обхвата на дейност на Югоизточно държавно предприятие гр.Сливен. На запад граничи с ДГС Карлово, на север с НП Централен балкан, на североизток с ДЛС Росица и ДГС Габрово, на изток с ДГС Казанлък, и на юг с ДГС Чирпан и ДЛС Чекерица.
    Извън тези граници се намира стопанисваната в горскостопанско и ловностопанско отношение от ТП ДЛС „Мазалат” фазанария, разположена в границите на ДГС Стара Загора.
    Според административното деление на Република България, стопанството попада в границите на 3 общини и 20 землища на населени места от Старозагорска област, а именно:
    Община гр.Павел баня - балнеоложки център с национално значение – землищата на гр.Павел баня и селата Александрово, Асен, Виден, Габарево, Горно Сахране, Долно Сахране, Манолово, Осетеново, Скобелево, Турия, Тъжа и Търничене.
    Община Казанлък – исторически, етнографски и древно-тракийски център с богати традиции и уникални археологически паметници от времето на траките, казанлъшката маслодайна роза и неповторимия Празник на розата.
    В района на Казанлък се намират 9 тракийски гробници от времето на цар Севт Трети, владетел на държавата на племето одриси, две от които са със световно значение.
    Землищата на селата Голямо Дряново, Шейново и Ясеново.
    Община Раднево – енергиен център.Град с въгледобив и производство на 1/3 от електроенергията на Република България. - землищата на селата Диня, Землен, Ковач и Трънково.
    Предмет на дейност на ДЛС „Мазалат” са: запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча, изграждане на ловно-стопански съоръжения и провеждане на биотехнически мероприятия, възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча, аклиматизация и реаклиматизация на дивеча, подобряване на екстериорните и трофейните качества на дивеча, ползване на дивеча и дивечовите продукти, провеждане на организиран ловен туризъм, ползване на горите от държавните горски територии за съхраняване качествата и биотипите и подобряване на местообитанията, възпроизводство на горите в горски територии, ползване от горите и земите от горски територии, опазване на горите и земите в горски територии, проектиране и строителство в горски територии, управление на горите от държавните горски територии, охрана на горите и земите от горските територии и на горите, създадени върху поземлени територии, други дейности, свързани с основния предмет на дейност.
    В ДЛС„Мазалат” може да се ловува на благороден елен, дива свиня, сърна, мечки и вълци.Дребнодивечовите площи предоставят възможност за лов на зайци, фазани, яребици и прелетен дивеч.Стопанството притежава и ферма за развъждане на колхидски фазан, яребици и диви североамерикански пуйки.
    Ловното стопанство предлага на своите гости 2 ловни бази. Луксозният ловен дом „Трънково” разполага с 2 апартамента и 4 двойни стаи с общо 14 места.Домът е на 25 км от град Стара Загора и до него води асфалтов път.Ловен дом „Лешница” e разположен в планината до едноименната река, има възможност да приюти шестима ловци.
    Освен ловни преживявания от стопанството предлагат на своите гости още и риболов на балканска пъстърва, фотолов, конен и познавателен туризъм, както и лечебни процедури в известния Балнеоложки център в град Павел баня.

    Директор
    инж. Димчо Динев Радев
    Eмейл
    dlsmazalat@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dlsmazalat.uidp-sliven.com/
    Телефон
    +359 889 320 919
    Адрес
    с. Горно Сахране, п.к 6151 ул. „Опълченска” № 1 А
  • ДЛС Несебър

    ДЛС Несебър

    ДЛС „Несебър” е разположено по най-източните склонове на Стара планина (Еминска Стара планина) и хълмистите райони на юг от нея. Намира се на 400 км от столицата, като най-близките летища са в Бургас (на 40 км) и Варна (на 80 км). Характерни са плоските била с надморска височина 450 м и стръмните дерета, които предлагат средно тежки ловни маршрути.

    Действащите лесо и ловоустройствен проекти са от 2009г. Ловното стопанство е с площ 37160,3 ха. като държавна горска територия е 13397,8 ха. Средногодишното ползване в ДТГ е 26465 куб.м. стояща маса с клони. Предвидени площи за залесяване през десетилетието – 12,9 ха. Разсадниково производство - Държавно ловно стопанство – “Несебър” има дългогодишна традиция в разсадниковото производство. Стопанството разполага с два разсадника : - “Поморие” и “Порой”. В тях можете да откриете голямо разнообразие от горски и декоративни фиданки и храсти за засаждане в паркове и дворове, за създаване на нови гори, за рекултивация на терени, за крайпътни залесявания.

    Основните видове дивеч са: благороден елен, дива свиня, елен лопатар и сърна.

    Среден годишен отстрел:
    В стопанството средногодишно се отстрелват: 3 благародни елена 7-9кг.; 80 диви свине 15-25см.; 1 елен лопатар 2-2,5кг.; 3 муфлона – 60-80см.

    Сред най-добрите трофеи, добити тук са:
    Благороден елен – 220,47 по CIC
    Дива свиня – 123,00 по CIC
    Сърна – 123,55 по CIC
    Муфлон – 196,80 по CIC
    Елен лопатар – 157,86 по CIC

    ДЛС “Несебър” разполага с ловен дом “Горска барака” с 5 стаи и 1 апартамент – 12 легла и механа, ловен дом „Несебър” – 9 стаи и 3 апартамента- 25 легла; ловен дом „Калината” с 2 стаи – 4 легла и механа и ловни заслони - “Кору чешма” и “Козлука”.

    Ловното стопанство притежава богата природна и трофейна сбирка. Наред с ловните емоции предлага и туристически маршрути до световноизвестния морски курорт Слънчев бряг, Еминска Стара планина и старинния град Несебър, включен в листата на ЮНЕСКО.

    Най чести контакти в работата си имаме с ЮИДП Сливен, РДГ-Бургас, РДВР-Бургас, ОУПБЗН-Бургас, ОбСЗГ – Несебър и Поморие.
    ТП ДЛС "Несебър" има изготвен доклад за гори с висока консервационна стойност, който може да бъде разгледан на адрес: http://www.dlsnesebur.uidp-sliven.com/dokumenti

    Директор
    инж. Димитър Божинов Мандулев
    Eмейл
    dlsnesebur@uidp-sliven.com http://www.nessebarhunt.com
    Уебсайт
    http://dlsnesebur.uidp-sliven.com/
    Телефон
    0554/ 4 33 83
    Адрес
    гр. Несебър, п.к 8230 ул. „Дюни” 21
  • ДЛС Ропотамо

    ДЛС Ропотамо

    ДЛС „Ропотамо” е разположено на 45 км южно от Бургас. Територията на ловното стопанство попада в североизточния район на Странджа планина . Носи името си от река Ропотамо. Заема площ 16610 ха .
    Районът се характеризира с нискохълмист релеф – връх “Лободово кале” (315 м. надморска височина ) е най-високата точка . Близостта на Черно море обуславя мекия и влажен климат . Зимата е сравнително топла , средните температури рядко падат под нулата . Тези условия осигуряват един продължителен вегетационен период за растителността и са благоприятна предпоставка за добро развитие на дивеча . Местната флора е изключително богата по своето разнообразие . От дървесните видове най-разпространени са дъбът и габърът , а край реката се намира типичната за района лонгозна гора , съставена от ясен , бряст и елша , глог и различни увивни растения . Срещат се и много диворастящи горскоплодни видове , като дивата круша , ябълката , джанката и брекината . От храстите , които образуват зоните за спокойствие на дивеча най-разпространени са драката , глогът , дрянът , леската и шипката .
    Популацията на благородния елен е местна от най-древни времена . Характерно за странджанския елен е голямото тегло на тялото – до 350 кг. за мъжките екземпляри , масивните рога , обсипани с много перли , а също така и тъмният им цвят . Теглото на трофеите достига 14 кг. Рекорд за стопанството е трофей оценен на 250 точки по CIC .
    Еленът лопатар е аклиматизиран в района през 1951 год. Днес популацията му се развива отлично . Характерно за трофеите е голямото им тегло – до 4,7 кг. , хубавия цвят и форми .Най-големият трофей е оценен на 212 точки и представлява национален рекорд .
    Дивата свиня обитава повсеместно целия район на стопанството . Теглото на глиганите достига 250 – 300 кг., а дължината на трофеите 28 – 30 см. Рекордният трофей е оценен на 150 точки по CIC с дължина на глигите 29 см.
    Благодарение на добрите климатични условия , отлично се е аклиматизирал и развива муфлона . Най-добрия трофей от този вид е оценен на 212 точки по CIC с дължина 93 см.
    От хищниците се срещат вълкът , чакалът , който е особено разпространен , лисицата , дивата котка , язовецът , бялката , катерицата , порът и невестулката . В стопанството годишно се отстрелват 10 благородни елена с тегло от 8 до 11 кг. , 10 елен лопатара с тегло от 3 до 4 кг. , 5 броя муфлони 70 – 90 см. и 10 – 15 глигана с дължина на глигите над 22 см.
    Над територията на Държавно ловно стопанство “Ропотамо” преминава източно-черноморския прелетен път на птиците – “Виа Понтика” . Това обяснява присъствието на пасажи от различни диви патици и гъски и особено на горския бекас – любим обект на лов за много чуждестранни туристи , посещаващи района през есенните и зимни месеци .
    През ловен сезон 2009-2010 , най-добрите ловни трофеи отстреляни в стопанството са както следва :

    Блаороден елен - 237 точки по CIC - 11,200 кг. тегло
    Елен лопатар - 196 точки по CIC - 3,500 кг. тегло
    Муфлон - 210 точки по CIC - 0,90 см. дължина
    Глиган - 126 точки по CIC - 26,00 см. дължина
    Бекаси - 310 броя

    Директор
    инж. Борислав Христов Цвятков
    Eмейл
    dlsropotamo@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dlsropotamo.uidp-sliven.com/
    Телефон
    056/521 006
    Адрес
    гр.Бургас, ж.к. Изгрев № 170, п.к. 9
  • ДЛС Тополовград

    ДЛС Тополовград

    ЮИДП – Сливен ТП Държавното ловно стопанство „Тополовград” е получило името си от гр. Тополовград – административен център на общината, където е установено и седалището и.
    Територията заема част от източната част на Хасковска област. На север граничи с ДГС „Тунджа” и ДГС „Елхово”, на юг с ДГС „Свиленград”, на югозапад с ДГС „Харманли” и на запад с ДГС „Стара Загора”. В югоизточната част граничи с Република Турция.
     Физико – географска характеристика
    ДЛС „Тополовград” е разположено върху част от северните и североизточните склонове на Сакар планина и част от склоновете покрай река Тунджа. Този комплекс включва по голяма част от горите на стопанството.
    Характера на релефът на района е подчертано хълмисто-равнинен с малко участие на много стръмни склонове, предимно в най-високите части на Сакар планина.

    2.2. Характеристика на горския фонд
    Залесената площ на ДЛС „Тополовград” е 20143,5 ha, което е 80,9 % от общата площ
    Икономически условия
    Горският фонд района на дейност на ДЛС „Тополовград” е представен от по-голям горски комплекс,разположен въхру част от северните и североизточните склонове на Сакар планина, а останалите комплекси представляват петна, ивици или по-големи площи пръснати из селскостопанския фонд и част от склоновете на р. Тунджа. Горите са предимно широколистни, представени от издънкови – благун, цер, зимен дъб, габър, липа, акация и др. значителна е площта на иглолистните култури от черен бор, бял бор, акация, червен дъб и др. създадени предимно в достъпните басейни и в близост до средищата с активна човешка дейност.
    На територията на ДЛС има добри условия за развитието на лова и риболова. Държавното ловно стопанство и местните ловно рибарски дружинки провеждат и организират мероприятия за увеличаването на дивечовите и рибни запаси, а от там и увеличаване добива на дивечово месо и риба.
    Държавно ловно стопанство “Тополовград” стопанисва 25300 ха горска площ, като в това число 7817 ха – ловностопански район
    • Ловностопанският комплекс “Сакар” е с площ 6306 ха и обхваща централната част и северните склонове на Сакар планина, разположен сред широколистни гори;
    • Ловностопанският комплекс “Княжево” с площ 1511 ха е разположен в близост до река Тунджа. Преобладават широколистни, иглолистни и смесени гори.
    • Ловностопанският комплекс “Сакара” е с площ 2365 ха и обхваща южните склонове на Сакар планина, разположен сред широколистни гори;

    Ловува се на благороден елен, дива свиня, чакал, лисица, фазан, горски бекас и др.
    Има условия за екотуризъм, фотолов, спортен риболов.
    Станцията разполага с ловен дом с апартаменти и самостоятелни стаи, трапезария и възможности за спортно – развлекателни игри
    Като съпътстваща програма може да се предложи посещение в действащ манастир “Света троица”, старинна крепост “Палеокастро”, долмени – тракийски гробищни светилища, които се намират само в тази част на България и Италия.

    • Отстояние от летище София – 300 км
    • Летище Бургас – 140 км

    Директор
    инж.Станимир Атанасов Сотиров
    Eмейл
    dlstopolovgrad@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://dlstopolovgrad.uidp-sliven.com/
    Телефон
    047052210
    Адрес
    гр. Тополовград, п.к 6560 ул.”Ал.Стамболийски” №17
  • Централно Управление

    Централно Управление

    Югоизточно държавно предприятие със седалище гр.Сливен е регистрирано в търговския регистър на 29.06.2011 г. Предприятието стопанисва държавните горски територии в пет административни области – Бургас, Сливен, Стара Загора, Хасково и Ямбол. В състава на предприятието влизат 31 териториални поделения, в т.ч. 26 Държавни горски стопанства и 5 Държавни ловни стопанства. Общата площ на горските територии попадащи в териториалния обхват на Държавното предприятие е 913 822 ха., в т.ч. държавни горски територии 644 102 ха ( 70 %). Надморската височина в ЮИДП е между 0 м. надм. в. – на морското равнище и 1536 м. надм. в. - връх Чумерна. В този широк диапазон по надморска височина съществува богато разнообразие на различни типове месторастения, подходящи за съществуването на множество растителни и животински видове. Основните дървесни видове на територията на предприятието са бук и дъб от широколистните дървесни видове, а така също черен бор, бял бор, смърч от иглолистните. Средногодишното ползване на дървесина в държавен горски фонд, предвидено по лесоустройствените проекти на териториалните поделения е в размер на 894 354 куб.м. Предвиденото средногодишно залесяване е на площ от 1 800 ха, за производството на необходимия посадъчен материал предприятието разполага с 39 горски разсадника, в това число 4 разсадника с национално значение.

    Директор
    Пейчо Върбанов
    Eмейл
    uidp@uidp-sliven.com
    Уебсайт
    http://uidp-sliven.com
    Телефон
    тел. 044/62 29 21 ; факс 044/62 20 77
    Адрес
    8800, гр. Сливен, ул. Орешака № 15а